Дори един бегъл поглед върху разпределението на средствата в новата многогодишна финансова рамка на ЕС е достатъчен да ни убеди, че обновяването на съществуващите сгради е цел номер 1 в европейските политики - не само в областта на енергията и климата, а и на устойчивото икономическо развитие. Освен че са отговорни за повече от 40% от потреблението на енергия, състоянието на сградите в Европа е предпоставка за възникването на сериозно социално напрежение, което в комбинация със стабилно високите нива на безработица е в състояние дори да постави под въпрос основите на обществения договор в съюза. Нашето често преекспонирано разбиране за уникалност в границите на Европа тук е по-скоро частен случай на един много по-общ и значим обществен проблем.

Това, в което сме уникални (заедно с нашите традиционни спътници от Румъния), са
изключително високите нива на грантово финансиране за проекти за сградни обновявания,

при това придружени с изключително ниски критерии за постигнато равнище на енергийна ефективност.  В тази ситуация само от нас зависи дали ще се възползваме от възможностите, които тя ни предоставя, или ще й позволим
 
да унищожи пазара за енергийна ефективност в сградите

още в зародиш, каквито изгледи за съжаление вече се наблюдават.

С нива на съфинансиране до 75% за частни многофамилни жилищни сгради, значителни средства, заделени за енергийна ефективност в общините чрез ОП "Региони в растеж", и изискване за ежегодно обновяване на 3% от сградите държавна собственост според Директивата за енергийна ефективност шансът за постигане на оптимални сградни обновявания е значителен.

В болшинството от сградите в България
потенциалът за енергийни спестявания е огромен,

като не са рядкост случаите, в които лесно може да се достигне неколкократно намаление на потребностите от енергия, при това при увеличен комфорт на обитаване. В действителност обаче наличните публични средства се влагат в примитивни дейности за саниране, които са на светлинни години от най-добрите световни практики. При извънредно ниските енергийни качества на нашите сгради постигнатите икономии на енергия чрез тези минимални подобрения като че ли са ни достатъчни. Но това, което всъщност постигаме, е т.нар.
 
"запечатващ ефект",

при който сградата в следващите десетилетия или дори до края на живота си няма да постигне своя потенциал за енергийни спестявания. Вечното оправдание е, че пари за повече няма, а при настоящите високи нива на субсидиране дори проекти с изключително добри икономически параметри не се изпълняват в очакване на нови "безплатни" публични средства, което ефективно спира всякакво развитие на пазара. Илюзията, че това ще продължава вечно, изглежда непробиваема, а разбирането, че целта на субсидирането всъщност е да насърчава пазарите, изглежда, никога не е съществувало. Какво обаче можем да направим, за да променим това статукво? Как можем да сме сигурни, че не инвестираме в половинчати решения, а наистина ще получим оптимална възвращаемост от нашите пари?
 
Философията на новия стандарт "почти нулево енергийна сграда" трябва да се прилага и при обновяването на съществуващите сгради. При липса на достатъчно средства за първоначална инвестиция едно от възможните решения, препоръчвани на европейско равнище, е подходът  "стъпка по стъпка".
 
Разбира се, огромното разнообразие на съществуващите сгради изисква индивидуален подход във всеки конкретен случай.
 
За да се преодолее недостигът на средства
за първоначална инвестиция за "дълбоки" енергийни обновявания – проблем, който далеч не е само наш - в много европейски страни все по-често се прилага подход за обновяване, който се основава на две важни изисквания:

(а) възможност за етапно изпълнение ("стъпка по стъпка")

(б) обновяване чрез компоненти, подходящи  за "почти нулево енергийни сгради".

Това означава, че проектите за обновяване на сгради се разработват цялостно с амбицията да оползотворят максимално потенциала за енергийна ефективност на сградата, като се предвижда възможност за изпълнение на мерките на няколко етапа. Мерките в тези етапи се изпълняват според конкретен план за всяка сграда, като подмяната на даден компонент или система с нови, отговарящи на изискванията за строителство на почти нулево енергийни сгради, се прави по начин, който позволява безпроблемна подмяна на другите компоненти и системи на сградата след време.

Пасивните сгради рядко са луксозни еднофамилни къщи: тук виждате обновяване по пасивен стандарт на многофамилна жилищна сграда за социално настаняване във Фрайбург, Германия, която преди проекта, изпълнен от общината, силно наподобява типичните сгради в големите български градове

Енергийният стандарт EnerPHit