От съществена важност е улавянето и оползотворяването на сметищния газ да започне възможно най-скоро след затваряне на депото или на отделна клетка от него. Разбира се, инвестиция от такъв вид не би следвало да се основава само на теоретични изчисления. Предимството на изследваното сметище е, че там вече има налична горелка за изгаряне на сметищен газ и полеви изпитания могат да се направят без допълнителни инвестиции.

 

Сравнението между резултатите от теоретичния модел с данни от наличната горелка след затваряне на Клетка 1 ще даде една реална оценка на точността на софтуера при определяне на потенциала на сметищен газ на депата в България.

 

 

През целия период на изпълнение на проекта информация относно възможностите за оползотворяване на сметщен газ бе достояние на интересуващите се български общини. След приключване на проекта и при интерес на община Враца към изготвения бизнес модел би следвало да се даде публичност на реалните резултати от улавяния и изгарян от наличната горелка сметищен газ. Информацията ще е полезна за всички общини, експлоатиращи средно големи и големи депа за ТБО в България. Важно е да се покаже на операторите на депа (не само на теория), че финансовите показатели на един проект за улавяне и оползотворяване на сметищен газ силно се подобряват при правилната експлоатация на депото и допълнителните разходи към момента ще дадат една добра възвращаемост на инвестицията в бъдеще.

 

Въпреки че в депо Суходол има инсталиран ко-генерационен модул, който само през 2011 г. произвежда 1000 MWh електрическа енергия и продължава да оперира на територията на депото, информация за това не е широко разпространена в медиите и сред бизнес средите. Добър пример за прозрачност и добра информираност дава сайтът на Електроенергийния системен оператор ЕАД, където в реално време може да се следи товарът на електропреносната система на България. Такива данни могат да се публикуват и за работещия в депо Суходол модул, а защо не в бъдеще и за потенциалната инсталация на сметището във Враца.