Типичните мерки за борба с енергийната бедност като целевите помощи за отопление, каквито получават около 250 000 български домакинства, са неефективни, защото са насочени към последствията, а не към причините за проблема.

Те се отразяват негативно и на качеството на въздуха, като стимулират  използването на замъсяващи източници на енергия. Решението, което може да отстрани причините и да доведе до устойчиви дългосрочни ефекти, е дълбокото енергийно обновяване и поддръжката на жилищните сгради: то директно намалява разходите за енергия и нуждата от енергийни помощи, като същевременно позволява модернизация на отоплителните системи и ограничава замърсяването на въздуха.

Ангажиментът на публичните власти за енергийно ефективно саниране на жилищните сгради трябва да продължи с усъвършенствани политики, подобрени финансови инструменти и засилено участие на местните власти.