Ивайло Станчев, Капитал/подкаст „Капитал Green“, 18.12.2024 г.
https://www.capital.bg/podcast/kapital-green/2024/12/18/4719937_dragomir_canev_enefekt_istinski_energiini_obshtnosti_v/

https://www.youtube.com/watch?v=tHFN-BcXJNY

„Капитал Green“ е месечен видео подкаст за устойчив бизнес, чиста енергия, зелени политики и климатични промени, в който водещият Ивайло Станчев, главен редактор на Капитал, разговаря с експерти, предприемачи, граждански активисти

В новия епизод на подкастa "Капитал Green" с изпълнителния директор на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект Драгомир Цанев обсъждаме критичните въпроси около енергийната ефективност в България и защо тя остава на втори план в контекста на климатичните и икономическите предизвикателства. Според Цанев енергийната ефективност трябва да бъде основната стратегия за преход към по-зелена и устойчива икономика, но у нас тя често е пренебрегвана или поставена след други мерки, като например саниране на сгради.

Пречките пред енергийната ефективност в България
Един от основните проблеми според Цанев е, че енергията в България остава сравнително достъпна, което води до липса на стимул за хората и бизнеса да инвестират в енергийна ефективност. Той обяснява, че когато разходите за енергия не са значителни за потребителите, не се чувства необходимостта от промени. Според него, енергийната ефективност в България е компрометирана от популистки политики и корупционни схеми, които възпрепятстват реализацията на дългосрочни и устойчиви мерки. В много случаи съществуващите субсидии за енергия, които струват милиарди на държавата, само замъгляват необходимостта от реална реформа, а средствата се използват неефективно.

Липсата на обществено съзнание
В България липсва цялостна стратегия за енергийна ефективност, която да включва бизнес и обществени инициативи. Цанев отбелязва, че една от причините за това е, че икономическата логика, която оправдава инвестициите в тази сфера в други държави, все още не е възприета в България. Това е видно от изключително интензивното потребление на енергия за единица произведен продукт в страната, което поставя България в ролята на енергийно най-интензивната икономика в Европа.

Цанев смята, че основната промяна трябва да идва от потребителите и обществото, които трябва да осъзнаят значението на енергийното потребление и неговото оптимизиране. Проблемът обаче е, че по-голямата част от хората в България все още се възприемат като получатели на подкрепа, а не като активни участници в процеса на енергийна трансформация.

Политическите бариери и популистките решения
Цанев говори за постоянния натиск на политиката върху енергийния сектор и как политическите интереси често възпрепятстват необходимите реформи. Той посочва, че ценовите субсидии за енергийни ресурси често обслужват интересите на по-богатите слоеве от обществото, а не на широката общественост. Това води до пропуснати възможности за реформи.

Според Цанев, въпреки че лицензирането на енергийните пазари и либерализацията на цените биха могли да доведат до по-голямо възприемане на енергийната ефективност, този процес ще бъде блокиран от политическите сили, които се опитват да запазят контрола върху сектора с цел запазване на електоралните си интереси.

Нуждата от обществено и бизнес участие в прехода към по-зелена икономика
Цанев казва още, че реалните промени ще настъпят, когато общността и бизнесът започнат активно да участват в прехода към енергийна ефективност. Той подчертава, че в България има огромен потенциал за подобрения в областта, който обаче ще бъде реализиран само когато се преодолеят политическите и социалните бариери. Енергийна ефективност не е само въпрос на технологии или индустриални реформи, а и на съзнание и действия от страна на гражданите, бизнеса и властите. За България това означава, че за да постигнем дългосрочен успех в прехода към зелена икономика, трябва да преосмислим отношенията си към енергията и да започнем да инвестираме в устойчиви и ефективни решения.

В подкаста ще чуете още:
1. Липса на подкрепа за индивидуални инициативи
В България няма адекватна подкрепа за тези, които са готови да финансират обновяването на сградите си или да предприемат иновации в енергийния сектор. Когато един квартал или етажна собственост реши да инвестира в ефективност, те често се сблъскват с трудности като липса на информация, финансови инструменти или дори липса на организационна подкрепа за събиране на средства и намиране на подходящи изпълнители. Освен това дори когато инициативата се роди, тя често се спъва от административни забавяния и неяснота относно наличието на финансова подкрепа.
2. Политика за стимулиране на инвестициите
Трябва да има политики, които да насърчават не само инвестициите, но и да предоставят ресурси на местно ниво. Обаче текущата ситуация е такава, че много проекти се спират или затрудняват от липсата на адекватна подкрепа или информация за това как да стартираш и осъществиш енергийни инициативи.
3. Проблеми с грантовете и държавните програми
Програмите за саниране със 100% грантово финансиране имат сериозни ограничения и недостатъци. Те обхващат много малка част от населението и не могат да имат дългосрочен системен ефект, като например намаляване на енергийната бедност или подобряване на жилищните условия на широки слоеве от населението. Един от ключовите проблеми с грантовете е, че тяхната администрация и ефективност не са на нивото, което да осигури трайни резултати.
4. Потенциалът на енергийните общности
Функционални енергийни общности в България в момента не могат да се случат, защото нивото на цифровизация на мрежата и на крайните потребителите не е такова, че да позволи реално отчитане в реално време и споделяне на енергията, това, което наричаме смарт метеринг, нет метеринг и т.н. В Габрово и Бургас например такива инициативи събират средства от граждани за изграждане на общи инсталации, които осигуряват не само финансова изгода за участниците, но и създават чувство за общност и солидарност. Това е важен аспект от прехода към децентрализирани енергийни системи, които могат да помогнат за справяне с икономическите и екологичните предизвикателства.
5. Проблеми с електрическата мрежа и климатичните системи
Замяната на отоплението с климатици поставя акцент върху важността на модернизацията на електрическата мрежа, за да поеме допълнителната тежест от масовото преминаване към отопление с електрическа енергия. Тези промени заедно с увеличеното използване на възобновяеми източници на енергия изискват сериозна инвестиция в модернизацията на инфраструктурата. Въпреки че съществуват планове за подобряване на капацитета на мрежите, практическата реализация е още далеч от завършена.
6. Възможности за енергийни инициативи в училища и детски градини
Тук се разисква идеята за инсталиране на соларни панели на покривите на детски градини, училища и спортни комплекси. Този тип проекти имат голям потенциал не само да осигурят стабилен източник на енергия за тези институции, но и да ангажират местната общност в подкрепа на устойчивото развитие и енергийна ефективност.
7. Проблеми с финансирането и изолацията на хората в нужда
Как да се подкрепят хората, които са в икономически неактивни групи (например пенсионери и социално уязвими), които не могат да инвестират в енергийни подобрения в домовете си, въпреки че могат да спечелят от тях. Това изисква създаването на финансови инструменти, които да позволяват на тези хора да се възползват от програмите за енергийна ефективност.