Чрез него трябва да се отвори път към смесено финасиране, техническа помощ и дългосрочни пазарни решения

Интервю на Емил Христов с д-р Драгомир Цанев за в. Строител, 14 май 2026 г.
https://vestnikstroitel.bg/interview/d-r-dragomir-canev-izp-direktor-na-centra-za-energiina-efektivnost-enefekt-nacionalniyat-plan-za-sgradno-obnovyavane-ostava-osnoven-prioritet

Д-р Цанев, наскоро излязохте с позиция, в която заявявате, че Националният фонд за декарбонизация може да бъде част от решението с обновяването на еднофамилните сгради, но не и самостоятелно решение на проблема. Защо смятате че именно еднофамилните обекти трябва да бъдат първият реален тест за работата на Фонда?

За еднофамилните сгради не е имало програми от много години, въпреки че техните собственици също плащат данъци и на практика участват във финансирането на обновяването на многофамилните блокове с държавни средства. Освен това не бива да забравяме, че голяма част от енергийно бедните домакинства живеят именно в еднофамилни къщи. Ресурсът на Фонда, особено в началото, ще бъде твърде ограничен, за да реши системен проблем, но чрез него може да се създадат пилотни работещи модели. Затова е по-добре да се направи нещо ново и полезно в сегмент, който досега е бил пренебрегван, вместо просто да обновят още 20, 30 или 50 многофамилни сгради.

В позицията също подчертавате, че ресурсът на Фонда ще бъде ограничен поне в началото. Как трябва да се управляват средствата, за да се отговори на очакванията на обществото и да не се стигне до разочарование още в първия етап?

Преди всичко трябва да има пълна прозрачност при избора на фонд мениджър, ясна времева линия и предварително определни фокус и продукти, така че хората да знаят какво реално може да се очаква, кога и при какви условия. В същото време трябва активно да се опровергават заблуди, защото и в момента в социалните мрежи има обяви, с които се набират кандидати, въпреки че условията все още по никакъв начин не са ясни. За мен това е безотговорност, която граничи с престъпление. Отговорността това да бъде обяснено навреме е на Министерството на енергетиката, но ние, и Вие - медиите можем да съдействаме.

Виждате ли риск част от средствата да останат неизползвани именно заради сложни изисквания или липса на подготвени проекти, особено при еднофамилните сгради?

Това зависи изцяло от начина, по който ще бъдат структурирани продуктите и техническата помощ. Ако се определят конкретни единични мерки с ясни параметри и се осигури подкрепа на място чрез центровете за комплексно обслужване, не би трябвало да има сериозен проблем. Но ако отново се тръгне по тежък административен път – с водеща роля на общините, обществени поръчки или изскване хората сами да подават документи в ИСУН 2020 – резултатът лесно може да се предвиди и за съжаление вече сме го виждали.

Националният план за сградно обновяване вече е в общенствения фокус. Какво включва той като основни приоритети, обхват и времеви хоризонт и с какво се различава от досегашните програми за обновяване?

На този въпрос е трудно да се оговори кратко, защото планът е много по-широк от досегашните програми. Целите са амбициозни както за жилищния, така и за нежилищния сектор, с конкретни цели за обновяване и хоризонти до 2030, 2040 и 2050 г. Най-важната разлика е във фокуса върху финансовите инструменти, защото вече е ясно, че с публични средства не можем дори да се доближим до необходимия мащаб. Затова планът трябва да отвори път към смесено финансиране, техническа помощ и дългосрочни пазарни решения.

Според Вас планът предлага ли достатъчно дългосрочна визия, или все още сме в логиката на проектно финансиране „на парче“?

Документът предлага дъгосрочна визия, но въпросът е дали тя ще бъде приложена. България има редица планове в тази област, но нито един от тях не е изпълнен в необходимия мащаб, затова и самият документ не е достатъчен. Ако няма политическа воля и разбиране както за ползите, така и за разумните начини на финансиране, отново ще останем в логиката на кампанийни програми „на парче“. Този път обаче рискът не е само да изпуснем възможности, а и да се сблъскаме със санкции от Европейската комисия.

Новата политика на ЕС за достъпни жилища поставя сериозни изисквания към качеството и енергийната ефективност. Няма ли риск тези изисквания на практика да направят имотите по-малко достъпни за част от хората заради по-високите разходи?

Не, според мен е точно обратното, защото цената на едно жилище не е само това, което плащаме при покупката. Тя включва и разходите з аползване – при това за много дълъг период. Ако гледаме реалния месечен разход на домакинството за ново жилище  - ипотека плюс сметки – енергийно ефективното е по-изгодно. Дори покупната цена да е по-висока, по-ниските разходи за отопление, охлаждане и поддръжка правят общата тежест по-поносима.

Как оценявате баланса между безвъзмездното финансиране и необходимостта от съфинансиране от страна на собствениците? Готово ли е обществото за по-споделен модел на отговорност?

Цялото интервю на д-р Цанев, четете тук