Новини
Климатичната среща в Париж: с какво се ангажираха световните лидери и бизнеса
Френският президент Емануел Макрон бе домакин на високо равнище в Париж за ускоряване на усилията в борбата с изменението на климата. Срещата на върха "Една планета" няма за цел да обяви международно обвързващи ангажименти, но разчита на мобилизирането на средства от публични и частни финансови институции и от корпорации.
Ангажиментите, които се поемат като част от срещата, не са обвързващи, но организаторите се надяват те да дадат нов тласък на борбата срещу климатичните промени.
"Ройтерс" обобщава най-важните намерения, заявени на срещата:
Държави и финансови институции
Над 200 инвестиращи институции, които управляват активи на стойност над 26 трилиона долара, казаха, че ще засилят натиска върху най-големите корпоративни източници на парникови газове, за да се борят с климатичните промени. Според тях това би било по-ефикасно, отколкото ако просто отправят заплахи да спрат инвестициите. Последното би било единствено мярка за краен случай, а преди това, ако замърсителите отказват да съдействат, би се прибегнало основно до изявления, резолюции и гласувания.
Европейската комисия обяви, че "гледа позитивно" на плановете за намаляване на капиталовите изисквания за банкови инвестиции, които щадят природата, за да стимулират "зелената икономика" и да се борят срещу климатичните промени. Подобна стъпка може да е част от по-общ пакет от мерки, които ЕС планира да представи през март, за да изпълни целта да намали емисиите с 40% до 2030 г., за което предвижда, че допълнителни нисковъглеродни инвестиции в размер на около 180 милиона евро биха били необходими всяка година.
Сега ЕС предоставя отстъпка от 23.81 процента за намаляване на капитала за банки, които кредитират инвестициите на малки фирми на стойност под 1.5 милиарда евро. Обмисля се също така намаление от 15 процента за дела от инвестицията над този праг.
Световната банка обяви, че няма повече да финансира проучвания и добив на нефт и газ след 2019 г. с някои изключения.
Белгия каза, че ще издаде първите си облигации за проекти, с които ще намали въглеродните емисии на страната, след като редица страни продадоха или обявиха планове да продават "зелени" облигации. Полша направи това преди година, последва Франция, която емитира облигации на стойност 7 милиарда евро през януари. Плановете на Белгия предвиждат за първото тримесечие на 2018 г. общата стойност на "зелените" книжа, които ще издаде, да е 3 до 5 милиарда евро.
Компании
Холандската банка ING каза, че до края на 2025 г. ще спре да финансира компании, доставящи публични услуги, които набавят над 5 на сто от енергията си от въглища. ING също така ще поддържа нови клиенти, чиято зависимост от въглища е под 10%, ако те имат стратегия, с която да я съкратят до 0% до 2025 г. До тази година ING ще спре постепенно заемите за отделни въглищни централи.
Френската застрахователна компания АХА (AXAF) ще увеличи четирикратно инвестициите в "зелени" проекти и ще задели 9 милиарда евро за това до 2020 г. Тя ще разграничи инвестициите си от въгледобива, като намали тези в компании, над 30% от приходите на които идват от въглища. Няма да се предлагат застрахователни услуги за нови мини и проекти, свързани с извличане на петрол от катранени пясъци, нито за свързаните с тях проекти за пренос на изкопаеми горива.
Е Де Еф (EDF), държавната електрическа компания на Франция, планира голям пробив в слънчевата енергия във Франция, който се очаква да струва около 25 милиарда евро. Целта на Е Де Еф е да построи 30 гигавата соларни мощности до 2035 г. като част от усилията на Франция за значително разгръщане на възобновяемите енергийни източници.
Газовата и електрическа компания Engie (ENGIE) e готова да инвестира милиард евро, за да подобри енергийната ефективност във Франция за следващите пет години, каза изпълнителният директор на компанията преди срещата в Париж. Според Engie договорите, свързани с енергийна ефективност, вече представляват 700 милиона евро от оперативните ? приходи и че тази стойност вероятно ще се увеличи четири пъти до 2026 г.
Източник: Reuters
Ангажиментите, които се поемат като част от срещата, не са обвързващи, но организаторите се надяват те да дадат нов тласък на борбата срещу климатичните промени.
"Ройтерс" обобщава най-важните намерения, заявени на срещата:
Държави и финансови институции
Над 200 инвестиращи институции, които управляват активи на стойност над 26 трилиона долара, казаха, че ще засилят натиска върху най-големите корпоративни източници на парникови газове, за да се борят с климатичните промени. Според тях това би било по-ефикасно, отколкото ако просто отправят заплахи да спрат инвестициите. Последното би било единствено мярка за краен случай, а преди това, ако замърсителите отказват да съдействат, би се прибегнало основно до изявления, резолюции и гласувания.
Европейската комисия обяви, че "гледа позитивно" на плановете за намаляване на капиталовите изисквания за банкови инвестиции, които щадят природата, за да стимулират "зелената икономика" и да се борят срещу климатичните промени. Подобна стъпка може да е част от по-общ пакет от мерки, които ЕС планира да представи през март, за да изпълни целта да намали емисиите с 40% до 2030 г., за което предвижда, че допълнителни нисковъглеродни инвестиции в размер на около 180 милиона евро биха били необходими всяка година.
Сега ЕС предоставя отстъпка от 23.81 процента за намаляване на капитала за банки, които кредитират инвестициите на малки фирми на стойност под 1.5 милиарда евро. Обмисля се също така намаление от 15 процента за дела от инвестицията над този праг.
Световната банка обяви, че няма повече да финансира проучвания и добив на нефт и газ след 2019 г. с някои изключения.
Белгия каза, че ще издаде първите си облигации за проекти, с които ще намали въглеродните емисии на страната, след като редица страни продадоха или обявиха планове да продават "зелени" облигации. Полша направи това преди година, последва Франция, която емитира облигации на стойност 7 милиарда евро през януари. Плановете на Белгия предвиждат за първото тримесечие на 2018 г. общата стойност на "зелените" книжа, които ще издаде, да е 3 до 5 милиарда евро.
Компании
Холандската банка ING каза, че до края на 2025 г. ще спре да финансира компании, доставящи публични услуги, които набавят над 5 на сто от енергията си от въглища. ING също така ще поддържа нови клиенти, чиято зависимост от въглища е под 10%, ако те имат стратегия, с която да я съкратят до 0% до 2025 г. До тази година ING ще спре постепенно заемите за отделни въглищни централи.
Френската застрахователна компания АХА (AXAF) ще увеличи четирикратно инвестициите в "зелени" проекти и ще задели 9 милиарда евро за това до 2020 г. Тя ще разграничи инвестициите си от въгледобива, като намали тези в компании, над 30% от приходите на които идват от въглища. Няма да се предлагат застрахователни услуги за нови мини и проекти, свързани с извличане на петрол от катранени пясъци, нито за свързаните с тях проекти за пренос на изкопаеми горива.
Е Де Еф (EDF), държавната електрическа компания на Франция, планира голям пробив в слънчевата енергия във Франция, който се очаква да струва около 25 милиарда евро. Целта на Е Де Еф е да построи 30 гигавата соларни мощности до 2035 г. като част от усилията на Франция за значително разгръщане на възобновяемите енергийни източници.
Газовата и електрическа компания Engie (ENGIE) e готова да инвестира милиард евро, за да подобри енергийната ефективност във Франция за следващите пет години, каза изпълнителният директор на компанията преди срещата в Париж. Според Engie договорите, свързани с енергийна ефективност, вече представляват 700 милиона евро от оперативните ? приходи и че тази стойност вероятно ще се увеличи четири пъти до 2026 г.
Източник: Reuters
ОЩЕ ОТ СЕКЦИЯТА