Новини

Заместник-министър Крумова в интервю за в. "Строител": Новата жилищна стратегия ще е с хоризонт до 2030 г.

19.02.2018,
image/jpeg
Зам.-министър Крумова, строителният бранш е много заинтересован дали Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради (НПЕЕМЖС) ще продължи, защото дава работа на малките и средните фирми от сектора. Какво предстои през 2018 г.?

Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради продължава изпълнението си по план. Има осигурено финансиране за саниране и през 2018 г. В края на миналата година правителството отпусна 1 млрд. лв. Чрез тази сума не само се постигат заложените цели, но и са обезпечени всички започнати до момента мерки и дейности по НПЕЕМЖС. Мога смело да заявя, че Националната програма ще продължи и през 2019 г. В рамките на следващата една година ще бъдат обновени поне 200 - 300 блока, което ще осигури работа на малките и средните строителни фирми. Както и Вие казахте, това са компаниите, които най-много се нуждаят от програмата. Обектите са с малка сложност на изпълнение, което позволява да се включат фирми, които нямат големи финансови възможности. За нас това е от изключително значение, тъй като строителният бранш е важен партньор, с който отново ще работим активно, за да осигурим продължаването на програмата. По отношение на нейното бъдеще предстои в рамките на Националната жилищна стратегия да структурираме нова програма. Тя ще бъде далеч по-устойчива от настоящата, като ще се постараем да осигурим плавно преминаване от старата НПЕЕМЖС, но условията ще бъдат по-различни. Търсим механизми за осигуряване на капитализация на постигнатите резултати и гарантиране на устойчивост, защото очевидно е, че с ограничен публичен ресурс не е възможно да се реализират всички необходими мерки на територията на цялата страна. В момента в България има над 20 000 сгради, които се нуждаят от обновяване - не само енергийно, но и цялостно, с цел удължаване на техния живот. Така че нашата задача е да осигурим дългосрочност на програмата, а не да се работи на парче, инцидентно и само при наличие на публично финансиране. Искам да благодаря на строителния бранш, който активно участва в изпълнението на НПЕЕМЖС. По неофициални данни на Камарата на строителите в България (КСБ) над 200 000 души са заети с дейности, свързани със санирането. Тук е моментът да кажа, че разчитаме на КСБ по отношение на недобросъвестни фирми, които не трябва да бъдат допускани да реализират СМР за въвеждане на мерки за EE, защото това по един или друг начин компрометира постигнатите резултати от цялата програма. Важно е да се знае, че на фона на всички завършени обекти некачественото изпълнение е незначително, но в същото време то намира най-голямо отражение в медиите и публичното пространство и поставя под съмнение ефекта от НПЕЕМЖС. Другата ни бележка и това, което обичайно дискутираме със строителите, е нерегламентираното използване на подизпълнители. Очакваме браншът да се саморегулира.

Колко обекта вече са обновени по Националната програма за енергийна ефективност (EE) и колко са в процес на изпълнение?
От всички 2022 блока с осигурено финансиране по НПЕЕМЖС 1001 сгради са с изцяло приключили строително-монтажни работи, издадени са им всички документи и са въведени в експлоатация. В момента тече обновяването на 519 други. Имаме около 300 блока, за които тепърва предстои да се възлагат обществени поръчки за изпълнители. Останалите до 2022 здания са на различни етапи.

Кои са общините, които се справят най-добре с програмата?
- Най-много санирани блокове има в Благоевград - 121, следва Бургас с 91. Има и отлично справящи се по-малки общини, като Пазарджик - 38 обекта и Кюстендил - 35, които са били много активни още в самото начало при сдружаването на собственици и подаването на документацията. Не смятам, че това определя дадена община като по-добра, но дефинира ясно, че е необходимо при такъв тun национални програми да има доста по-сериозна информационна кампания. За жалост има и такива населени места, в които въобще няма сгради, предвидени за саниране. Все пак не може да се очаква хората във всички 265 общини в страната изведнъж да разберат ползите от програмата, а и първоначалните условия за допустимост по НПЕЕМЖС ограничаваха по-малките сгради.

Вие казахте, че в рамките на Националната жилищна стратегия ще бъде включена и нова програма. Тя ще допуска ли сгради, които не покриваха досегашните критерии, да кандидатстват за обновяване ?
- Да, като дори ще включим малките жилищни постройки, които нямат характеристиките на блоковете. Също така не смятаме да се ограничаваме само до панелни жилища или такива, които са строени по индустриален способ. От обновяване се нуждаят и всички стари сгради, въведени в експлоатация, преди да влязат в сила изискванията за енергийна ефективност. За много от тях ползите ще бъдат огромни.

Кога можем да очакваме да стартира програмата?
Ще се опитаме да бъде паралелно със завършването на настоящата. До края на годината би трябвало да сме готови е новата програма, за да започне изпълнението й. Както споменах, в нея сериозен компонент ще бъде информационният елемент, на публичност и обяснение. От една страна, този вид кампания ще включва разясняване на ползите от енергийната ефективност, а от друга, ще представя добри потребителски практики и съвети за намаляване на енергийното потребление е различни мерки. Много е важно да създадем отново усещането за общност при собствениците. Националната жилищна стратегия ще е хоризонт поне до 2030 г., а дори е визия и след 2030 г. Включената в нея нова програма може да се нарече Национална програма за обновяване на жилищния фонд, защото вече няма да обхваща само EE. Има много други компоненти, които сега са на заден план, като например смяната на вътрешните инсталации, преминаването отново към централна топлофикация, които са най-ефективни според редица изследвания. Важна цел е да комбинираме публични средства е възможности за привличане на частни ресурси, например през европейските фондове. Има и други източници, които подпомагат такива проекти, или грантово финансиране на европейско ниво. Същевременно това трябва да се комбинира е участие от страна на собствениците на жилищата, което обаче да бъде максимално облекчено, за да не се налага да се взимат заеми или кредити. Има сериозен интерес от банковия сектор за подобна инициатива.


Изт.: МРРБ