Съветът на ЕС прие преговорните си позиции по пет от законодателните предложения в пакета „Подготвени за цел 55“. Представеният от Европейската комисия през юли миналата година пакет ще даде възможност на ЕС да намали нетните си емисии на парникови газове с най-малко 55 % до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г. и да постигне неутралност по отношение на климата през 2050 г. Предложенията включват преразглеждане на схемата на ЕС за търговия с емисии и забрана на превозните средства с двигатели с вътрешно горене до 2035 г., както и промени в Директивата за енергията от възобновяеми източници и Директивата относно енергийната ефективност. Постигнатото съгласие дава възможност на Съвета да започне преговори с Европейския парламент.

Енергия от възобновяеми източници

Съветът постигна съгласие да определи обвързваща цел на равнище ЕС за 40 % енергия от възобновяеми източници в общия енергиен микс до 2030 г. Заложената понастоящем цел на равнище ЕС е най-малко 32 %. Държавите членки ще трябва да увеличат своя национален принос, определен в техните интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, които ще бъдат актуализирани през 2023 г. и 2024 г., за да постигнат колективно новата цел.

Съветът определи индикативна цел за поне 49 % дял на енергията от възобновяеми източници в сградите през 2030 г..

Ще бъдат включени ускорени процедури за издаване на разрешения за проекти за енергия от възобновяеми източници в съответствие с приоритетите на плана RepowerEU, предложен от Комисията през май 2022 г. Целта е да се ускори внедряването на възобновяеми енергийни източници в контекста на плана на ЕС да стане независим от руските изкопаеми горива след руското нашествие в Украйна.

Енергийна ефективност

Бе постигнато съгласие за намаляване на потреблението на енергия на равнище ЕС с 36 % за крайното потребление на енергия и с 39 % за първичното потребление на енергия до 2030 г. Ключовата цел за намаляване на крайното потребление на енергия с 36 % на равнището на ЕС ще бъде обвързваща.

Решението е всички държави членки да допринасят за постигането на общата цел на ЕС чрез индикативни национални приноси, определени от държавите членки в техните интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, които ще бъдат актуализирани през 2023 г. и 2024 г.

Предстои и постепенно повишаване на целта за икономии на енергия за крайното потребление на енергия. Държавите членки ще осигурят икономии в размер на 1,1 % от годишното крайно потребление на енергия от 1 януари 2024 г.; 1,3 % от 1 януари 2026 г.; и 1,5 % от 1 януари 2028 г. до 31 декември 2030 г., с възможност за прехвърляне на най-много 10 % от излишъците от икономии към следващия период.

Публичният сектор от своя страна има специфичното задължение да постигне годишно намаление на потреблението на енергия с 1,7 % или, като алтернатива, с поне 1,9 % всяка година, ако се изключат общественият транспорт или въоръжените сили, което ще бъде обвързващо четири години след влизането в сила на регламента, като се започне постепенно с по-големите общини. В допълнение към това Съветът постигна съгласие, че от държавите членки ще се изисква да санират всяка година най-малко 3 % от разгънатата застроена площ на сградите, притежавани от публични органи.

В допълнение бе решено пропорционален дял от икономиите на енергия в държавите членки да бъде насочен към уязвимите потребители.

Съветът добави разпоредба относно прозрачността на потреблението на енергия в центровете за данни. От центровете за данни ще се изисква да публикуват информация за своето потребление на енергия всяка година от 2024 г. нататък. Комисията ще изготви публична база данни на ЕС, в която ще се събира информация за потреблението на енергия от центровете за данни.

Източник: Съвет на ЕС