Още в резюмето на проекта на Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България енергийната ефективност се извежда сред националните приоритети в областта на енергетиката, като се твърди, че бъдещите действия ще бъдат насочени към “повишаване на енергийната ефективност чрез развитие и прилагане на нови технологии за постигане на модерна и устои?чива енергетика”. В допълнение, енергийната ефективност правилно се свързва с “постигане на енергийни спестявания в краи?ното потребление и в деи?ностите по производство, пренос и разпределение на енергия, както и подобряване енергийните характеристики на сградите”.

В проекта на плана е представена кратка информация, че ще се разработи дългосрочна национална стратегия за подпомагане на санирането на националния фонд с междинни индикативни цели за 2030 г., 2040 г. и 2050 г., примерно описание на финансовите средства за изпълнение на стратегията с ефективни механизми за насърчаване на инвестициите. Тук следва да се отбележи, че ЕС настоява стратегията да набележи мерки за улесняване на разходно ефективната трансформация на съществуващите сгради в почти нулево-енергийни (nZEB). Според статистиката на Националния статистически институт към 2017 г. общата полезна площ на жилищата в страната е малко над 289 млн. m2. Най-често срещаният клас на енергопотребление на сградите, включени в Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради (НПЕЕМФЖС) преди изпълнението на мерките, е „Е”. Ако се вземат предвид минималните изисквания за специфичното първично енергийно потребление според скалата за жилищните сгради и се приеме, че в рамките на периода 2021-2030 г. се обнови 10 % от тази жилищна площ, при обновяване до клас на енергопотребление „С” ще се реализират около 3500 GWh годишни спестявания на първична енергия, при обновяване до клас „В” – около 5000 GWh/год., а при обновяване до стандарт почти нулево-енергийна сграда – около 7700 GWh/год. Това спестяване представлява около 3,5% от настоящото брутно енергийно потребление на страната и би имало съществен принос за постигането на целта от 25% в измерение „Енергийна ефективност”.

С оглед на тези окрупнени анализи, не е изненадваща появата на въпроса

„Ако сградното обновяване така или иначе се случва, то не могат ли спестяванията от него да заменят някои от най-замърсяващите и скъпи мощности за производство на електроенергия?“

По-задълбочените анализи показват, че могат. Дори ако се опитаме да оценим възможните спестявания само от многофамилни сгради с монолитна конструкция, строени преди 1990 г., които не са присъединени към топлофикационна мрежа, годишните спестявания на електричество за отопление единствено чрез мерки по сградната обвивка и използване на част от потенциала за ВЕИ могат да достигнат количеството електроенергия, произведено от ТЕЦ Бобов Дол или изкупено от НЕК от ТЕЦ Марица-Изток 2 през 2018 г. А тук разглеждаме само потенциала на по-малко от 50% от всички многофамилни сгради, подлежащи на обновяване…

Струва си да се разсъждава по темата, нали?

Извършеният анализ доказва, че обновяването на жилищния фонд трябва да се вземе предвид като фактор, влияещ върху енергийния баланс на страната и структурата на вътрешния електроенергиен пазар. Това трябва да бъде отразено в Интегрирания план в областта на енергетиката и климата съгласно изискванията на Регламент (ЕС) 2018/1999 за управлението на Енергийния съюз. В допълнение, Националната дългосрочна стратегия за обновяване на сградния фонд, която трябва да бъде официално публикувана до 20 март 2020 г., следва да разгледа внимателно предложената аргументация: с оглед на ясната тенденция за увеличаване на разходите за производство на електроенергия от конвенционални източници, приоритизирането на сегментите от сградния фонд с най-висок потенциал за спестяване на електроенергия за отопление изглежда като естествено решение.

Ако темата ви е интересна, запознайте се нашето проучване: