News
Проект на Енергийна стратегия до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. беше публикуван на страницата на НС
На страницата на Комисията по енергетика в 44-то Народно събрание е публикувана националната Стратегия за устойчиво енергийно развитие до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. Очакваше се стратегията да бъде обсъдена на Кръгла маса в енергийната комисия на 10 септември 2020 г., която беше отложена.
В документът е направен преглед на настоящото състояние на енергийния сектор, както и ролята на всеки отрасъл – от ТЕЦ до енергийна ефективност. Развита е и визията до 2030 г. и очакванията за следващите 20 години в съответствие с европейската рамка, основана, както на приетите досега регламенти, така и на „зелената сделка“.
„Стратегията отразява ясно тенденциите, мерките и политиките в областта на енергийната сигурност, енергийната ефективност, либерализацията на електроенергийния и газовия пазар и интегрирането им в общия европейски енергиен пазар, развитието и внедряването на нови енергийни технологии. Тези политики намират отражение и в Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021 - 2030 г., с хоризонт до 2050 г., който е изготвен в изпълнение на Регламент (ЕС)2018/1999 относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата.
Стратегията определя общата рамка за провеждане на енергийната политика в Република България до 2030 г.,с хоризонт до 2050 г. и е разработена на базата на анализ за състоянието на сектор в страната и региона, и оценка на неговия потенциал.
Отчетени са: (1) натрупаният през годините опит при управление на енергийната система в страната;(2) потенциалът за работа на съществуващите производствени енергийни мощности, след тяхната рехабилитация и модернизация;(3) необходимостта от изграждане на нови електропроизводствени мощности, отговарящи на екологичните изисквания и най-високите критерии за безопасност и устойчивост; (4) необходимостта от ускорено внедряване на нови високоефективни енергийни технологии и мерки, водещи до значимо намаление на енергийното потреблението и разходите за енергия“, се казва в документа.
Определени са пет основни приоритета:
В документът е направен преглед на настоящото състояние на енергийния сектор, както и ролята на всеки отрасъл – от ТЕЦ до енергийна ефективност. Развита е и визията до 2030 г. и очакванията за следващите 20 години в съответствие с европейската рамка, основана, както на приетите досега регламенти, така и на „зелената сделка“.
„Стратегията отразява ясно тенденциите, мерките и политиките в областта на енергийната сигурност, енергийната ефективност, либерализацията на електроенергийния и газовия пазар и интегрирането им в общия европейски енергиен пазар, развитието и внедряването на нови енергийни технологии. Тези политики намират отражение и в Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021 - 2030 г., с хоризонт до 2050 г., който е изготвен в изпълнение на Регламент (ЕС)2018/1999 относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата.
Стратегията определя общата рамка за провеждане на енергийната политика в Република България до 2030 г.,с хоризонт до 2050 г. и е разработена на базата на анализ за състоянието на сектор в страната и региона, и оценка на неговия потенциал.
Отчетени са: (1) натрупаният през годините опит при управление на енергийната система в страната;(2) потенциалът за работа на съществуващите производствени енергийни мощности, след тяхната рехабилитация и модернизация;(3) необходимостта от изграждане на нови електропроизводствени мощности, отговарящи на екологичните изисквания и най-високите критерии за безопасност и устойчивост; (4) необходимостта от ускорено внедряване на нови високоефективни енергийни технологии и мерки, водещи до значимо намаление на енергийното потреблението и разходите за енергия“, се казва в документа.
Определени са пет основни приоритета:
- Гарантиране на енергийната сигурност и устойчиво енергийно развитие;
- Развитие на интегриран и конкурентен енергиен пазар и защита на потребителите чрез гарантиране на прозрачни, конкурентни и недискриминационни условия за ползване на енергийни услуги;
- Повишаване на енергийната ефективност в процесите от производство до крайно потребление на енергия;
- Устойчиво енергийно развитие за чиста енергия и декарбонизация на икономиката;
- Внедряване на иновативни технологии за устойчиво енергийно развитие
Във връзка с изпълнението на тези национални енергийни приоритети до 2030 г.,с хоризонт до 2050 г. и за осигуряване приноса на България за изпълнение на общата европейска енергийна политика са заложени следните цели до 2030 г.:
- Намаляване на първичното енергийно потребление в сравнение с базовата прогноза PRIMES 2007 -27.89%;
- Намаляване на крайното енергийно потребление в сравнение с базовата прогноза PRIMES 2007 -31.67%;
- 27.09% дял на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия;
- Най-малко 15% междусистемна електроенергийна свързаност
По отношение на енергийните ресурси и използването на местните въглища, документът потвърждава значението им за енергийната сигурност на страната ни. Обръща се внимание на недостатъчната осигуреност на нефт и природен газ, тенденцията за изчерпване на съществуващите находища. Съгласно документа страната ни няма намерение да затваря въглищните ни централи. Същевременно не се споменава намерението за продължаване изграждането на проектът „Белене“.
Не е известно досега стратегията да е била публикувана официално за обществено обсъждане.
Проектът може да изтеглите от страницата на Народното събрание.
MORE FROM THIS SECTION