|
|
Гратисни
периоди
Обикновено, когато се говори за
гратисен период най-често той
е по главницата на кредита. Това е период, в който не се внасят
погасителни вноски по главницата, а се плащат само лихви. Подобен
погасителен план има своите предимства, но и някои недостатъци.
Основният недостатък е, че при погасителен план с гратисен период
погасяването на кредита започва след гратисния период, но на практика
гратисният период е включен в погасителния план. Така срокът на кредита
се намалява със срока на гратисния период, обаче сумата на главницата
остава непроменена, защото не е имало нито едно плащане по нея, което да
я намали. Практически отпуснатият кредит трябва да бъде погасен за
по-кратък срок, от което следват и по-високите месечни погасителни
вноски.
Съществува възможност да се договорира и погасителен план, при който
натрупаните лихви през гратисния период да се добавят към главницата, или
да се извърши така наречената капитализация на лихвата. В този случай
клиентът не плаща нищо през гратисния период, но за сметка на това
главницата нараства, а от там ще нараснат погасителните вноски и
начисляваните лихви като абсолютна величина при изплащането на заема в
сравнение с погасителния план без гратисен период. Този погасителен план
е препоръчителен само за инвестиционни проекти. Гратисният период
обикновено съвпада с периода на строителството и въвеждането в
експлоатация. Предполага се, че след като се въведе в експлоатация
проектът ще генерира приходи, достатъчни за обслужването на заема
въпреки нарасналата главница. В този случай капитализацията на лихвата
има своя икономически смисъл и е свързана с хипотезата, че собственикът
на проекта не би могъл да разполага с приходи за обслужване на
натрупаните по време на строителството лихви, но проектът ще е в
състояние да откупи тези допълнителни разходи след въвеждането в
експлоатация.
Трябва да подчертаем, че използването на гратисни периоди трябва да се
извършва много внимателно и след преценка за тяхната необходимост,
защото те водят до оскъпяване на кредита. В рамките на гратисния период
заемополучателят плаща най-често само лихви, които не намаляват заема.
Това, което длъжникът дължи, ще трябва да се покрие впоследствие за
по-кратък срок, респективно с по-големи вноски и с по-големи разходи за
лихви. |
