Енергийното министерство и ББР създават национална енергийна общност с първоначална инвестиция от 20 млн. лева 
Славчо Кузмов и Рая Лечева, Капитал, 16 май 2025 
https://www.capital.bg/biznes/energetika/2025/05/16/4761169_da_investirash_v_solari_na_durjavni_i_obshtinski/

Темата накратко 
⦁ С начален капитал от 20 млн. лв. държавното "ЕСО Чардж" започва да инсталира солари върху обществени сгради 
⦁ Сред потенциалните участници са болници, училища и бизнеси, които ще имат значителни икономии от енергийни разходи 
⦁ Следваща стъпка е привличането на частни инвеститори през Българската фондова борса

Идеята на държавата за бизнес проект, в който да може да инвестира и печели всеки, би трябвало да е сред топ новините и да развълнува силно хората. Още повече че според официалната статистика домакинствата разполагат с близо 94 млрд. лв. в банковите си сметки и възможността за вложение с гарантираната от държавата доходност би била чудесна възможност за тях. 

Новината за създаването на "най-голямата енергийна общност в България" обаче изненадващо не предизвика много шум. На 20 март министърът на енергетиката Жечо Станков и вицепремиерът и министър на иновациите Томислав Дончев, заедно с Деляна Иванова, заместник-председател на борда на директорите на Българската банка за развитие, директора на Електроенергийният системен оператор Ангелин Цачев, както и представители на Асоциацията на организациите на българските работодатели и Националното сдружение на общините, обявиха началото на програма за инсталиране на фотоволтаици върху обществени сгради. 

Така нареченият Меморандум за сътрудничество за реализиране на програмата за ускорено внедряване на ВЕИ предвижда върху обществени сгради да се инсталират солари и батерии без първоначална инвестиция от страна на кандидатите, които освен училища, болници и общини могат да бъдат и бизнеси. Енергията ще се потребява на място при фиксирани цени, които именно ще гарантират възвръщаемостта на вложението.

"Събираме две компании - финансово стабилна държавна банка и най-вещия в балансирането на мрежата, за да гарантира сигурността на енергийните доставки, с една основна цел - да създадем финансов инструмент, чиято основна цел е да реализира икономии при потребителите на електроенергия, която да се случи, без консуматорът веднага да вложи средства от себе си", обяснява пред "Капитал" министърът на енергетиката Жечо Станков. 

Или в обобщение - държавно дружество ще изгражда ВЕИ проекти за покриване на част от енергийните нужди на съответните клиенти, които ще купуват тока на фиксирана цена за определен период от време и така ще гарантират изплащането на инвестицията, както и определена доходност. А за набиране на капитал въпросното държавно дружество може да се обърне към борсата и съответно да привлече частни инвеститори, включително обикновени граждани. На теория това може да има изключителен ефект както за енергетиката, така и за икономиката. На практика обаче има немалко рискове.

Няколко милиона за старт
Първоначалните средства за програмата в размер на 20 млн. лв. ще бъдат осигурени от Българската банка за развитие. Те вече са предоставени под формата на кредит на "ЕСО Чардж", дъщерно дружество на "Електроенергиен системен оператор" (ЕСО). 

Реално сумата може да не звучи внушително на фона на грандиозните планове, но според Деляна Иванова от ББР средствата могат да се увеличат "колкото е нужно", за да достигне мащаб програмата. "Въпросът зависи от това какви ще са първите проекти, защото, ако вземем за пример болница, училище и правим само покриви или само паркинг, да кажем на навес на паркинга, това като цяло не са големи проекти" обяснява Иванова пред "Капитал". Реално с 20 млн. лв. могат да се изградят поне 200 покривни инсталации за училища, болници и малки предприятия.

Заместник-председателят на Надзорния съвет на ББР Деляна Иванова посочва, че средствата от 20 милиона лева са за стартирането на програмата, а на по-късен етап може да се увеличат. Източник: ББР

"Трябва да имаме много на брой по-малки проекти, с които да се постигне мащаб. По принцип ББР би могла да поеме и има ресурса за по-голямо финансиране, но това е достатъчно за старт" допълва Деляна Иванова. 

Как се кандидатства 
Кандидатстването за изграждането на ВЕИ мощности в момента се случва чрез писмо за намерение до ЕСО, но държавното дружество разработва типова бланка, с която кандидатите ще бъдат улеснени. Според Ангелин Цачев, изпълнителен директор на ЕСО, в нея ще бъдат посочени документите, които са необходими, за да започне обследването на възможностите за изграждането на системи за производство и съхранение на възобновяема енергия. 

Държавната компания ще обследва обекта за възможностите за оптимизация на енергийното потребление, ще проектира, поръчва, доставя, инсталира и свързва оборудването към системата. Допустими са както панели, така и батерии. Материалите ще бъдат осигурявани с рамково споразумение по обществена поръчка, но условията все още не са ясни. Именно това е и рисковият момент в начинанието - от една страна, да се забавят доставките и, от друга, да се купят непрозрачно по-скъпи материали, които да намалят ефективността на проектите. 

Няма ограничение за това кой може да кандидатства - това могат да бъдат както държавни и общински сгради, така и малки и средни предприятия. Няма лимит и за всеки отделен кандидат в размера на инвестицията, която може да се направи. 

Допълнителен бонус 
Обикновено проблем за организациите, когато решават сами да инсталират такива мощности, е, че енергията, която е в повече, се връща в мрежата, за което понякога дори се дължат такси. В този случай обаче ЕСО ще бъде балансьор, което спестява този разход. Освен това всички проекти, изградени по този начин, ще функционират като една енергийна общност, което ще гарантира оптимизиране на консумацията. Например енергията, която ще се генерира от училищата през лятото, когато те няма да имат нужда от нея, ще може да се ползва от други сгради - общини, болници, читалища. И, обратно, в учебно време от другите сгради ще може да се подава повече ток към училищата. Всичко това, разбира се, ще бъде виртуално - през общата енергийна мрежа.

"Искаме да създадем най-голямата енергийна общност в територията на страната, с която да решим финансовия и техническия проблем", посочва Жечо Станков. Икономиите за всеки отделен кандидат ще бъдат в зависимост от инсталираните мощности, системи за съхранение и енергийната ефективност, но според Ангелин Цачев те ще бъдат между 25% и 30% от разходите за ток, като допуска, че в някои случаи може да е и повече. 

Подобни идеи за енергийни общности са реализирани и преди в България, но в много по-малък мащаб. През последните две години първо Габрово, а след това и Бургас обявиха планове за енергийни общности, където малки инвеститори също имаха възможност да се включат. 

"С тази инициатива се зачеркват енергийните общности и на практика се изключват гражданите", смята Тодор Попов от община Габрово, който е основният двигател на енергийната общност в града. По думите му се предлагат лесни пари за общините, които няма да организират процеса, а ще дадат държавата да го управлява, като ще връщат този кредит в рамките на 10 години. "Това си е чист кредит, който в момента всяка община може да получи и през банките. Затрудняват мотивацията на общините да са активни, много добре знам колко ни костваше да направим енергийната общност. Така общините ще се отърват от един ангажимент, в процеса със сигурност участието на гражданите е изключено, а това е смисълът на енергийните общности. Понятие като голяма енергийна общност не може да има", категоричен е Попов.

Енергийната общност трябва да дава възможност за свободно участие на гражданите и произведената енергия трябва да се споделя между членовете ѝ. Второто в България е невъзможно поради липсата на нет метеринг, но с тази идея се елиминира и най-важното - участието на гражданите, коментира Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект, и допълва, че навсякъде в Европа гражданите имат почасово отчитане какво потребяват и каква енергия произвеждат. По думите му само тук и в Унгария сме бяло петно на картата на Европа по този показател. Въвеждане на такава система отнема 5-6, може би 10 години. "В Испания днес всеки битов потребител знае какво потребява и какво произвежда в реално време, а това отваря пазара с оферти от търговците на енергия, които се конкурират за вниманието на клиентите и предоставят услуги, които насърчават частните инвестиции", посочи Цанев. 
"Съществуващите у нас енергийни общности са създадени с привлечени средства от гражданите и МСП. Тук средствата идват от публичен ресурс, което на пръв поглед изглежда, че улеснява общините. Лошото е, че се създава още един посредник, което неминуемо ще увеличи цената и разходите за изпълнението. Вместо общината да привлече финансиране от гражданите или дори да вземе кредит от банка или специализиран фонд и да си свърши работата, да обяви обществена поръчка, да привлече оферти и да избере най-добрата цена, посредникът, дъщерно дружество на ЕСО и ББР, ще прави това. Как ще бъде гарантирана най-добрата цена, когато тя ще се избира от посредник, а не от самата община", попита риторично Цанев.

Има търсене 
Програмата обаче вече предизвиква интерес. Според Деляна Иванова интерес проявяват Българската национална телевизия, Българското национално радио, Национална компания "Железопътна инфраструктура", логистични центрове, гари и мините. Освен държавни дружества частни бизнеси също ще могат да кандидатстват. При одобрена кандидатура кандидатът ще подписва договор с ЕСО за 10 години, през които ще изплаща фиксирана цена на тока. Договорите могат да бъдат и гъвкави, например да плаща повече през лятото, когато генерира повече енергия и пести повече, и по-малко през зимата.

В крайна сметка за консуматорите ползата е, че си спестяват първоначалната голяма инвестиция за закупуване на панели, инсталация и свързване към мрежата, но също така пестят и от цената на тока, която ще бъде по-ниска от пазарната и фиксирана за дълъг период от време. Освен това няма да имат и такси за балансиране на мрежата и за пренос.

"Това не е и ЕСКО договор, защото няма да връщат кредита чрез спестената енергия или т.нар. договор с гарантиран резултат, а ще подпишат договор с изкупуване на енергията на фиксирани цени. Тази идея трябва да отговори на няколко условия, за да заработи ефективно", коментира за "Капитал" Ростислав Йорданов, управител на ЕСКО България. На първо място - да е достъпна по отношение на кандидатстването и да е прозрачна като изпълнение. А изплащането на инвестицията трябва да е по-ниско от жизнения цикъл на панелите. И ако говорим за публични сгради, на първо място трябва да се направят всички усилия преди това да се намалят разходите чрез обновяване, енергийна ефективност и изолация, за да се намали максимално консумацията на енергия, преди да се купуват фотоволтаици и батерии, смята той.

"В момента ЕСО не може да стигне до краен клиент, а тази идея ще му даде директен достъп до нов пазар. Така ще започне да конкурира търговците на електроенергия, но трябва да се прецени дали така не се създават условия за господстващо положение", уточни Йорданов.

Според него държавата предлага лизингов инструмент с техническо решение както е покупката на автомобил на лизинг. Но по-скоро напомня т.нар. договори Power Purchase Agreement (PPA). Това е дългосрочен договор между генератор на електроенергия и клиент със срок между 5 и 20 години, през което време купувачът на енергия купува на предварително договорена цена. Рискът е, че в даден период цената на енергията може да е по-висока, отколкото пазарната. Но при обратната ситуация ще има ползи. 

Печалба за инвеститорите 
Следващият етап на проекта е именно възможността за включването на индивидуални инвеститори и споделянето на печалбите с тях. Когато постигне мащаб с инсталираните мощности, банката ще цедира част от вземанията в акционерно дружество със специална инвестиционна цел (АДСИЦ) за вземания, което ще се листне на Българската фондовата борса. Капиталът му все още не е ясен, но собствеността му първоначално ще бъде разпределена 50 на 50 между ЕСО и ББР, като целта е постепенно този дял да бъде намален и да влязат повече частни инвеститори. Специалното инвестиционно дружество ще разпределя дивидент, когато реализира печалба, и според ББР се очаква да гарантира доходност, която е по-висока от държавните ценни книжа, но отново да бъде с минимален риск, тъй като зад него стоят държавни дружества и договорите за изкупуване на енергия.

Ако идеята с АДСИЦ не се реализира успешно, банката има резервен вариант- емитирането на т.нар. зелена облигация, с която също да се наберат средства за финансирането на проекта. Проблемът с емитирането на облигации, за разлика от АДСИЦ, е, че при нея вероятно ще участват по-малък брой инвеститори, тъй като бондовете са по-сложен инструмент от акциите и обикновено номиналът е значително по-висок (от 1000 лв. нагоре). Листването на подобно дружество все пак може да се окаже ползотворно и за Българската фондова борса, тъй като може да привлече нови инвеститори на пазара.

Въпросителни пред проекта 
Засега не е ясно как "ЕСО Чардж" ще може да се справи с множество проекти за кратко време. Не се знае и кои проекти ще бъдат с предимство и кои ще бъдат инсталирани най-бързо. "Най-нормално е най-ефективните да бъдат изпълнени най-напред", посочва пред "Капитал" Жечо Станков. За най-ефективни ще се сметнат проектите, където има най-много слънчеви часове и най-малко засенчване. Според Цачев обаче работа ще започне по проектите, които първи са заявили намерение и са готови с документите си. "Първи по време, първи по право", уточнява той за "Капитал"

Освен това стои и въпросът с доставките на панелите. Според министъра от ЕСО ще могат да организират обществени поръчки, при които търговци на соларни панели да кандидатстват с цени. Това може да се окаже проблем, тъй като цените на фотоволтаиците са гъвкави и са с тенденцията да се понижават през годините, а договор с фиксирана цена може да донесе загуби за програмата. От съществено значение ще бъде и възможността на търговците да доставят панелите до различни части на страната за кратко време, за да се изпълняват своевременно проектите. 

Иначе с всеки отделен кандидат ще се подписва отделен договор, а цената за всеки ще бъде различна. Тя ще се определя спрямо себестойността на инвестициите във всеки отделен проект. "Разбира се, някъде ще бъде малко по-висока, а другаде малко по-ниска", обяснява изпълнителният директор на ЕСО. Спрямо нея ще бъде подписан договор с фиксирана цена, чиято продължителност ще бъде около десет години, така че да се гарантира икономическата логика на проекта. 

Кандидатстването от страна на общините и бизнесите ще се случва чрез типова бланка, която се разработва от ЕСО, казва Ангелин Цачев, изпълнителен директор на Електроенергиен системен оператор.

След като договорът изтече, мощностите ще остават собственост на кандидатите. "В момента, в който си изплатят инсталацията, тя си остава изцяло тяхна собственост и следващите, грубо казано, ако е изплатена за 7-8 години, останалите 25 години може да си я ползва" допълва Станков.

"Според изследване на WWF потенциалът на урбанизираните територии в страната е приблизително около 15 гигавата", обяснява възможностите на програмата Ангелин Цачев.

Според него 20 - 30% от този потенциал, ако бъде постигнат с програмата, може да се счита за огромен успех. "Това ще доведе до много голямо оптимизиране на разходите на всички потребители в страната", допълва Цачев. Според него работата по инсталирането на соларни мощности по първите проекти се "очаква да започне в следващите пет до шест месеца".

Източник: Капитал