Д-р Драгомир Цанев, Климатека, 13 октомври 2026 г.
https://www.climateka.bg/koi-shte-postroi-energiynia-prehod/

Санирането, термопомпите и възобновяемата енергия няма да се случат само с европейско финансиране, а с подготвени хора, които да ги превърнат в работещи сгради и енергийни системи

• През 2022 г. в строителството в България са заети 198 200 души, а прогнозната потребност за 2030 г. е 250 000 – разлика от над 50 000 души.
• При домашните термопомпени системи 40–50% от цената може да е за монтажа, а в някои случаи делът достига 75%. Качеството на изпълнението е толкова важно, колкото и самата технология.
• Нидерландски проект успява да намали наполовина времето за монтаж на термопомпи, като променя организацията на работата и обучението, вместо да добавя още работници. 
• До 2030 г. Европа ще се нуждае от близо 4 млн. работещи в енергийния сектор, а в строителството потребността от нови и допълнително обучени кадри може да достигне 11 млн. души.
• България вече подготвя нови модели за обучение, но без постоянен пазар за сградно обновяване фирмите нямат стимул

Кой всъщност ще извърши енергийния преход? В публичния разговор обикновено започваме от видимото: колко сгради ще бъдат обновени, какви нови технологии ще бъдат приложени и какъв ресурс ще е необходим. Но нито една технология не спестява енергия сама по себе си, а некачественото изпълнение лесно превръща добрата инвестиция в скъпо разочарование. 
Именно затова уменията на хората, които извършват енергийния преход, вече не са второстепенна социална тема, а част от инфраструктурата на климатичния преход. 
Проблемът не може да бъде решен само от образователната система. Ако публичните програми продължат да избират изпълнители основно по най-ниската цена, без да отчитат квалификацията и качеството на работата, фирмите няма да имат достатъчно стимул да инвестират в уменията на своите служители.

Климатичната политика се случва на строителната площадка
Строителството създава над 4% от брутната добавена стойност в България, но от работата на сектора всъщност зависи много повече: качеството и безопасността на жилищата, енергийното им потребление, ограничаването на енергийната бедност и рисковете от непредсказуемите енергийни пазари, достъпността и естетиката на градската среда. За съжаление, докато европейските изисквания предполагат ускоряване на сградното обновяване, България продължава да разчита на кратки програми, които създават временна заетост, но не и постоянен пазар. Когато финансирането приключи, изградените екипи се разпадат и следващият цикъл започва почти отначало.
Не бива да подценяваме и цената на качеството. Според данни, представени на последната европейска среща на BUILD UP Skills, монтажът представлява 40–50% от цената на домашна термопомпена система, а понякога достига 75%, така че неправилното изпълнение не е технически пропуск, а загубена инвестиция и пореден повод обществото да загуби доверие в иначе работещи технологии.

Повече и по-добре, с по-малко хора
Националната пътна карта за повишаване на уменията в строителството, разработена в рамките на европейската инициатива BUILD UP Skills, отчита 198 200 заети през 2022 г. при прогнозна потребност от близо 250 000 души през 2030 г. Това предполага квалификация или преквалификация на не по-малко от 52 000 души. Подобно увеличение трудно може да бъде постигнато: приемът в професионалните гимназии намалява, работната сила застарява, а немалка част от подготвените млади хора напускат сектора или страната.
Изводът е неизбежен: строителството трябва да прави повече и по-добре с по-малко хора, например чрез предварително фабрично производство, информационно моделиране и автоматизация. Технологиите обаче не отменят необходимостта от квалификация, а я увеличават: те променят както нейното съдържание, така и самата организация на труда. Такъв пример дава нидерландският проект Team Duurzaam Installeren, който е намалил наполовина времето за монтаж на термопомпени системи в сгради за социално настаняване не чрез добавяне на повече работници, а чрез разделяне на монтажа на последователни операции, разпределени между различни специалисти, обучение на работното място и по-добра координация между монтажници, производители и енергийни дружества.

Зелените умения не са отделна професия
„Зелените умения“ често звучат като още една специалност, но всъщност променят начина, по който всички участници разбират и изпълняват своите задачи – без да пречат на работата на останалите специалисти. За проектантите това означава да разглеждат сградата като единна система, за строителите да изпълняват правилно въздухоплътната обвивка и детайлите без топлинни мостове, а за монтажниците да свързват отоплението, вентилацията, възобновяемите източници и автоматизираното управление.
Към това се добавят работа с цифрови информационни модели, измервания на потреблението и микроклимата, кръговото използване на материалите и оценката на въглеродния им отпечатък. Все по-важни стават и организационните и личностните умения – координацията, контролът на качеството и способността решението да бъде обяснено на собственика. И най-добрият проект няма да даде резултат, ако изпълнителите действат независимо или ползвателят не знае как да управлява системата.

Реформата започна, но не трябва да приключи с проекта
Добрата новина е, че професионалното образование вече се променя. МОН създаде 20 секторни съвета за уменията, с чието участие бяха разработени новият списък на професиите и образователните стандарти. През 2025 г. бяха обнародвани стандартите за „Строителство“ и „Електротехника и енергетика“, през 2026 г. бяха обсъдени новите типови учебни планове, а „Строителство и архитектура“ остава защитена професия и през следващите две учебни години.
Всичко това е необходимо, но не е достатъчно, защото успехът няма да се измерва с броя документи, а с избора на младите хора и качеството на придобитите умения. Затова секторните съвети не бива да останат временни групи към един проект, а да се превърнат в постоянен механизъм за прогнозиране и координация, с по-широко участие на институциите, браншовите и професионалните организации и образователния сектор, като свържат обученията с програмите за сградно обновяване и изискванията при публично финансиране. Само така промените в учебните програми ще следват реалните технологии и организацията на труда, вместо да ги догонват с обичайното закъснение.

От дипломата към паспорт на уменията
Промяната на учебните планове решава само половината от проблема, тъй като повечето хора, които трябва да реализират прехода до 2050 г., вече работят. Те няма да се върнат за години в училище или университет, но ще трябва постоянно да усвояват нови технологии чрез кратки обучения при производители, на строителния обект или в цифрова среда.
Затова Националната пътна карта предлага система за продължаващо професионално развитие, поддържана от браншовите организации, която да обедини квалификационните курсове, обученията при производители и на работното място и международните сертификати. Общата основа трябва да са резултати от учене, които могат да се натрупват и признават, а цифровият квалификационен паспорт да показва капацитета на екипа пред работодателя и възложителя, както и да дава възможности за развитие на самия работник. За работника това е начин да доказва уменията си при смяна на работа, а за собственика на жилище – ориентир при избора на квалифициран изпълнител. 
В началото участието може да бъде доброволно, но постепенно паспортът трябва да се свърже с определени дейности, обществените поръчки и публичното финансиране. В противен случай обучението ще остане разход за добросъвестните фирми, вместо да се превърне в конкурентно предимство.

Целият материал публикуван в Климатека, четете горе в линка