News
Dragomir Tzanev, PhDДрагомир Цанев за сградното обновяване
Драгомир Цанев за сградното обновяване: новите програми, финансирането и реалните спестявания
Dir.bg, подкаст Energy Pulse, 22 октомври 2026 г.
https://business.dir.bg/energien-pazar/dragomir-tsanev-pred-energy-pulse-s-tezi-tempove-shte-ni-tryabvat-do-300-godini-za-da-obnovim-mnogofamilnite-sgradi
Между 250 и 300 години ще са необходими на България, за да санира всички многофамилни жилищни сгради, които се нуждаят от обновяване, ако страната продължи със сегашните темпове. Въпреки програмите за саниране, които се изпълняват от 2015 г., до 2030 г. ще бъдат обновени не повече от 5-6% от този сграден фонд. В същото време над 1.2 млн. еднофамилни сгради на практика остават извън обхвата на публичната подкрепа.
Това заяви Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект, в подкаста Energy Pulse. Според него досегашният модел, основан на периодични програми със 100% безвъзмездно финансиране, не може да осигури необходимия мащаб на инвестициите. Решението е в постоянни финансови механизми, които комбинират частична грантова подкрепа, достъпни кредити и специални мерки за уязвимите домакинства. Основните очаквания са насочени към Националния фонд за декарбонизация, който вече има избран фонд мениджър.
Пазар за над 100 млрд. евро, но без достатъчно предвидимост
По оценките, посочени от Цанев във връзка с Националния план за сградно обновяване, необходимите инвестиции в сектора до 2050 г. възлизат на не по-малко от 100 млрд. евро. Това очертава значителен потенциал за участие на финансовите институции, строителния сектор и доставчиците на технологии и материали. Според Цанев интерес от страна на банките съществува, но остава до голяма степен нереализиран заради непоследователността на публичните политики.
Финансовите институции се нуждаят от ясни правила и дългосрочна перспектива, за да инвестират в разработването на специализирани кредитни продукти. Когато условията се променят с всяка нова програма, рискът за подобни инвестиции нараства, сподели гостът.
"Най-големият проблем е липсата на предвидимост и кампанийността на програмите, които имаме в момента", подчерта Цанев. Като пример той посочи заложените в бюджета за 2025 г. 2.5 млрд. лева за продължаване на програмата за енергийна ефективност, които така и не се реализираха в бюджета за 2026-а, а не присъстват и в бюджетното предложение за 2027 г.
Тази несигурност се отразява не само на банките, но и на строителните компании, които трябва да планират капацитет, оборудване и подготовка на специалисти.
Националният фонд за декарбонизация: очаквания за 30-40% безвъзмездна помощ
Националният фонд за декарбонизация е сред основните инструменти, на които се възлагат надежди за промяна на модела на сградно обновяване. Според Цанев особено важна ще бъде възможността фондът да предложи подходящ финансов продукт за еднофамилните сгради, които досега на практика са били изключени от политиката за сградно обновяване.
Очакванията са той да комбинира три основни елемента - безвъзмездна помощ в размер около 30-40% от инвестицията, достъпен кредитен ресурс и допълнителна подкрепа за уязвимите домакинства.
Идеята е публичните средства да се използват за привличане на допълнително частно финансиране, вместо да покриват изцяло разходите за ограничен брой проекти. Според експерта подобен модел би направил инвестициите икономически рационални за много повече собственици и би позволил постепенно разширяване на обхвата на програмите.
При изцяло пазарни условия срокът за възвръщане на инвестициите в сградно обновяване обикновено не е по-кратък от десет години. С разумен размер на безвъзмездната помощ обаче икономическата привлекателност на тези проекти значително се подобрява.
Над 300 сдружения на собственици показаха готовност да инвестират собствени средства
Противно на широко разпространеното разбиране, че българските домакинства не са склонни да участват със собствени средства в санирането, практиката показва друго, смята Цанев. При първата национална програма през 2015-2016 г. са подадени над 5000 кандидатури, но финансирането достига за около 2000 сгради. Останалите приблизително 3000 не получават подкрепа. Подобна ситуация се повтаря и при програмите по Плана за възстановяване и устойчивост, когато кандидатурите отново надхвърлят 3000.
Особено показателен според Цанев е вторият етап на програмата, който изискваше собствено участие от гражданите. Над 300 сдружения на собственици са заявили готовност да осигурят средства, въпреки липсата на облекчени кредити, специализирана подкрепа за енергийно бедните домакинства и достатъчна информационна кампания.
"Това беше феноменален успех", коментира той, като оспори оценките, че интересът към съфинансирането е бил недостатъчен. Според него собствениците са готови да инвестират, когато имат реална възможност да обновят сградите си в предвидими срокове, вместо да чакат години за изцяло безвъзмездно финансиране.
Забавянето има и пряко икономическо измерение. Когато между одобряването на бюджета на проекта и реалното изпълнение изминат пет или шест години, увеличението на строителните разходи може съществено да промени първоначалните разчети и очакваното качество.
Санирането може да намали сметките с 50%
Една от най-силните икономически причини за сградното обновяване е възможността за значително намаляване на разходите за енергия.
По думите на Цанев неофициални изследвания на ЕнЕфект върху обновени сгради в България показват намаление на енергийните сметки в диапазона 20-50% в зависимост от начина на отопление и характеристиките на сградата. При цялостно обновяване на сгради, които не са претърпявали частични ремонти, са възможни и много по-големи енергийни спестявания - до 80-90%, посочи експертът, позовавайки се на наблюдавани практики в други европейски държави. Наред с финансовите спестявания се наблюдава и осезаемо подобрение на комфорта - по-високи температури през зимата и по-добри условия през летните месеци.
В България обаче масовата индивидуална подмяна на дограма и поставянето на изолация в отделни жилища затрудняват постигането и оценяването на резултатите при цялостно обновяване.
Според Цанев модернизацията на отоплителните и другите сградни системи би могла допълнително да увеличи ефекта от инвестициите. Той обърна внимание и на липсата на официален мониторинг на действително постигнатите спестявания по досегашните програми - важен пропуск при оценката на ефективността на вложените публични средства.
За най-бедните домакинства ефектът може да означава над 50% повече разполагаем доход
Сградното обновяване има и съществен социален ефект, особено за домакинствата, които отделят голяма част от доходите си за отопление и охлаждане. Според изчисления на ЕнЕфект по проект ComActivate при най-бедните 10% от населението качественото енергийно обновяване би могло да доведе до увеличение на разполагаемия доход с над 50% благодарение на намалените разходи за енергия. Това би освободило средства за други основни потребности - храна, лекарства, здравеопазване и образование.
Цанев подчерта, че подкрепата за енергийно бедните трябва да бъде част от интегрирана политика, която съчетава мерките за сградно обновяване с инструментите на социалната система. Вместо държавата единствено да компенсира високите сметки за отопление, по-устойчивото решение е да помогне за намаляване на необходимото количество енергия в домовете.
За да могат уязвимите домакинства действително да участват в програмите, са необходими не само допълнителни финансови средства, но и организационна подкрепа.
Центровете за комплексно обслужване могат да отключат повече проекти
Една от основните пречки пред сградното обновяване остава организацията на собствениците, особено в многофамилните жилищни сгради.
Според Цанев решението е в развитието на мрежа от Центрове за комплексно обслужване, известни като One-Stop Shops, които да подпомагат гражданите през целия процес - от първоначалните консултации и организирането на етажната собственост до подготовката на проекта и осигуряването на финансиране.
Опитът на ЕнЕфект показва, че подобни центрове могат значително да увеличат интереса и реалното участие на гражданите. В рамките на проекта SHEERenov+ са създадени шест такива центъра. Един от тях, обслужващ само пет от 24-те района на София, е подпомогнал кандидатури, представляващи над 60% от всички заявления в столицата по втория етап на програмата за обновяване.
В Стара Загора местният център е обслужил над 80% от проектите по програмата за справедлив преход, а в Габрово общината е успяла да убеди собствениците на 16 жилищни блока да осигурят необходимото 20% съфинансиране.
Според Цанев тези резултати показват, че гражданите се нуждаят от постоянна професионална подкрепа, а не само от информация за отворени процедури за кандидатстване. Една от възможностите, които се обсъждат във връзка с Националния фонд за декарбонизация, е изграждането на национална мрежа от такива центрове и въвеждането на механизъм за възнаграждение при подготовката на проекти, готови за финансиране. Това би могло да създаде устойчив пазар и за над 300 фирми за енергийно обследване, чиято дейност в момента е силно зависима от периодичното отваряне на публични програми.
Липсата на постоянни програми изтласква квалифицираните строителни работници в чужбина
Непредвидимостта на програмите за сградно обновяване има още едно сериозно последствие - загубата на подготвени специалисти. По думите на Цанев строителните компании инвестират в обучение на работници по време на активните програми, но след приключването им част от квалифицираните кадри заминават за други европейски държави, където има постоянно търсене.
При стартирането на следващата програма секторът отново трябва да изгражда капацитет и да обучава нови хора. Това се отразява пряко върху качеството на изпълнението. Дори най-добрият проект и висококачествените материали могат да бъдат компрометирани от неправилен монтаж и недостатъчна квалификация на работниците.
Като пример за нов подход Цанев представи разработените от ЕнЕфект обучения с виртуална реалност по проекта DiVIRTUE. Те позволяват на строителните специалисти да упражняват ключови дейности и да усвояват правилните техники чрез визуални симулации, без да разчитат единствено на теоретична подготовка. Според него подобни методи трябва да навлязат по-широко в професионалното образование, преквалификацията и допълнителното обучение в строителния сектор.
Енергийната ефективност е въпрос на качество на живот, а не само на европейски цели
Освен по-ниски сметки, сградното обновяване има значение и за енергийната сигурност на домакинствата, подчерта гостът. Колкото по-малко енергия е необходима за поддържането на комфортни условия в жилищата, толкова по-слабо те са изложени на ценови шокове, прекъсвания на доставките и нарастващите климатични рискове.
Енергийно ефективните сгради създават и по-добри условия за използване на местно произведена възобновяема енергия, включително чрез енергийни общности. Според Цанев обаче основният аргумент за ускоряване на обновяването не трябва да бъде единствено изпълнението на европейските изисквания. Той подчерта, че става дума преди всичко за качеството на живот на хората, а не само за изпълнението на цели и параметри, поставени на европейско ниво.
Затова и устойчивата политика трябва да осигурява възможност за обновяване тогава, когато собствениците имат нужда от него, а не единствено когато бъде обявена следващата програма за безвъзмездно финансиране.
Според изпълнителния директор на ЕнЕфект именно предвидимостта, постоянният достъп до финансиране и професионалната подкрепа за гражданите са условията, които могат да превърнат сградното обновяване от поредица от отделни кампании в дългосрочен процес с реален ефект върху живота на хората.
Гледайте целия разговор с Драгомир Цанев в новия епизод на Energy Pulse.