Дългосрочните стратегии за обновяване (ДСО) могат да бъдат от значителна полза за местните власти за постигане на целите на декарбонизация на сградния фонд, достъпа до финансиране и възползване от възможностите, предоставени от Вълната на саниране. Европейската Директива относно енергийните характеристики на сградите1 (ДЕХС; Директива/ЕС 844/2018) изисква от държавите членки (ДЧ) да разработят дългострочни национални стратегии за обновяване – политически инструменти, описващи как националните правителства се стремят да превърнат обществените сгради в декарбонизиран и енергийно ефективен сграден фонд до 2050 г. [1] . Те изпълняват функцията на пътни карти с етапни цели и измерими показатели, допълнени от преглед на националния сграден фонд, специфични политики за стимулиране на обновяването, иновативни финансови инструменти и обзор на инициативи за интелигентни технологии и умения в строителния сектор.