Центърът за енергийна ефективност ЕнЕфект представи становище по проекта за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, публикуван за обществено обсъждане на 28 август 2026 г.

Подкрепяме необходимостта от спешно, пълно и качествено транспониране на Директива (ЕС) 2023/1791 за енергийната ефективност и Директива (ЕС) 2024/1275 за енергийните характеристики на сградите. Категорично не подкрепяме обаче включването в същия законопроект на несвързано с транспонирането решение за закриване на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) и прехвърляне на функциите ѝ към Министерството на енергетиката.

Две различни теми, събрани в една процедура

Транспонирането на европейското законодателство има конкретни срокове, но не изисква промяна в институционалния статут на АУЕР. Това се вижда и от първия проект за изменение на Закона за енергийната ефективност, публикуван на 24 юли за стандартния 30-дневен срок за обществено обсъждане, в който предложение за закриване или преобразуване на агенцията липсва.

Само пет дни след края на тази консултация е открита нова процедура – този път със съкратен 14-дневен срок, като основната нова тема е именно вливането на АУЕР в Министерството на енергетиката.

Подобна институционална промяна не може да бъде разглеждана като техническа част от транспонирането. Тя има дългосрочни последствия за начина, по който България ще прилага, координира, контролира и отчита политиките за енергийна ефективност.

Липсва ясен модел как ще работи системата след промяната

Към обществената консултация не са представени ключови документи, без които последиците от предложеното преструктуриране не могат да бъдат оценени.

Липсват проект на новия устройствен правилник на Министерството на енергетиката, публикуван функционален анализ и подробен план за прехода. Не е ясно как ще продължат текущите производства, издаването на удостоверения за енергийни спестявания, работата на регистрите и информационните системи, контролът върху обследванията и сертификатите и започналите международни процедури.

Не са разгледани и реални алтернативи – запазване и укрепване на АУЕР, споделено административно обслужване при запазен самостоятелен статут или преобразуване в държавна агенция към Министерския съвет.
Същевременно представената оценка на въздействието не доказва, че именно вливането на агенцията в министерството ще доведе до по-кратки срокове, по-добра координация или по-висока административна ефективност. Липсват изходни стойности, измерими цели и сравнителни данни, които да подкрепят подобен извод.

Необходимо е ясно разграничение между политика и контрол

Един от съществените проблеми в предложената промяна е концентрацията на функции.

АУЕР не е независим регулатор и е подчинена на министъра на енергетиката, но отделният ѝ статут и законово определените ѝ правомощия създават необходимо разграничение между органа, който разработва и управлява политиките, и този, който проверява обследванията и сертификатите, удостоверява енергийните спестявания, поддържа регистрите и подготвя данните за националното и европейското отчитане. Съществена част от тази роля е и проследяването и контролът върху изпълнението на общинските планове и програми за енергийна ефективност и на програмите за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници. Общините ежегодно отчитат пред АУЕР изпълнението на тези планове и програми, а събраната информация е част от проследяването на напредъка по националните цели в двете области.

След предложеното вливане Министерството на енергетиката ще разработва политиките, ще участва в управлението на програми и инвестиции, ще проверява резултатите и ще ги отчита. В проекта не е обяснено как при този модел ще бъде гарантирана необходимата функционална независимост на контролните процеси.

Енергийната ефективност не е секторна политика

Енергийната ефективност засяга много повече от работата на едно министерство. Тя обхваща сградите, промишлеността, транспорта, околната среда, държавната и общинската собственост, социалната политика и управлението на европейски инвестиции. Именно затова е необходим орган с хоризонтален мандат и капацитет за реална междуведомствена координация.

Нашето предложение е АУЕР да бъде преобразувана в Държавна агенция за устойчиво енергийно развитие към Министерския съвет, с достатъчен експертен, технически и финансов ресурс и с ясен мандат за координация, мониторинг, контрол и публично отчитане.

Институционалният капацитет не се премества с един параграф

Работим с националните институции по енергийна ефективност още от създаването на първите специализирани структури през 90-те години. Методиките, регистрите, работните процеси, информационните системи, международните отношения и доверието на бизнеса и общините са изграждани в продължение на години. Формалното прехвърляне на активи, архив и правоотношения не е достатъчно, за да гарантира приемственост. Тя зависи от запазването на експертите, ясния ред за работа още от първия ден, непрекъснатия достъп до системите и възможността техническите решения да се вземат своевременно.

Затова настояваме текстовете за вливане на АУЕР в Министерството на енергетиката да бъдат отделени от транспонирането на европейските директиви.
Преди да бъде предложен нов институционален модел, трябва да бъдат представени функционалният анализ, бъдещата организационна структура, моделът за управление и делегиране на правомощия и подробен план за прехода. Необходима е и нова оценка на въздействието, която да сравни реално поне три варианта – запазване и укрепване на АУЕР, вливане в Министерството на енергетиката и преобразуване в държавна агенция към Министерския съвет.

Бъдещият статут на агенцията трябва да бъде разгледан в отделна 30-дневна обществена консултация, с достатъчно информация и време за оценка на последствията.

Първо трябва да бъдат показани моделът, хората, процесите, разходите и гаранциите за контрол. След това може да се вземе информирано решение.

Пълното становище на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект е достъпно тук.