Десетилетия наред разговорът за енергийната ефективност на сградите в Европа се водеше основно около един въпрос – как да намалим загубите на топлина през зимата. Все по-горещите лета обаче променят тази логика. Днес една добре проектирана сграда трябва не само да задържа топлината, когато навън е студено, но и да предпазва обитателите от прегряване, когато температурите се повишат.
Европа е най-бързо затоплящият се континент, а екстремните горещини стават все по-чести и продължителни. По данни на Световната здравна организация само през последните четири години горещините са причинили над 200 000 смъртни случая в ЕС и асоциираните към него държави. Това превръща летния комфорт от допълнително удобство във въпрос на здраве, устойчивост и качество на сградния фонд.

Преди климатика идва доброто проектиране
Нарастващите температури естествено водят до по-широко използване на климатизация. Но ако механичното охлаждане се превърне в първи, а не в последен отговор на проблема, това означава и по-високо потребление на електроенергия, по-големи пикови натоварвания върху електрическите мрежи и допълнително отделяне на топлина в градската среда. Затова все по-голямо внимание се обръща на т.нар. passive-first подход – първо да бъде ограничена самата нужда от охлаждане чрез архитектурни и технически решения и едва след това остатъчното натоварване да се покрива с ефективни активни системи. Подобен подход поставя в началото климатично съобразеното проектиране, добрата сградна обвивка, засенчването и естествената вентилация. Анализ, публикуван през август 2026 г. в европейската платформа BUILD UP, разглежда именно потенциала на тези решения за ограничаване на прегряването на сградите. Един от основните изводи е, че сравнително прости мерки могат съществено да намалят необходимостта от активно охлаждане.

Външното засенчване е много повече от архитектурен детайл
Една от най-ефективните мерки е външното засенчване, което спира слънчевата радиация още преди тя да премине през остъкляването. Разгледаните в анализа изследвания показват, че външните засенчващи устройства могат да намалят часовете с прегряване с около 39-50%, а средното намаление на необходимия охлаждащ товар може да достигне 10-15%. При определени климатични условия хоризонталното засенчване е свързано и със средно понижаване на вътрешната температура с около 3,6°C. Това е особено важно при сгради с големи остъклени площи, при които решенията за ориентация, размер и разположение на прозорците и начина на засенчването им имат пряко отражение върху летния комфорт.

Нощният въздух също може да бъде част от охлаждащата система
Друг ключов инструмент е вентилационното охлаждане – използването на външния въздух за отвеждане на натрупаната в сградата топлина. Особено ефективна може да бъде нощната вентилация, когато по-хладният външен въздух се използва, за да охлади не само помещенията, но и самата конструкция на сградата. Резултатите от различни европейски проучвания показват понижаване на вътрешните температури с няколко градуса, а при добре проектирани решения спестяванията на енергия за охлаждане могат да достигнат 30–50%. Най-добри резултати се постигат не чрез една отделна мярка, а чрез комбинация: правилно засенчване, подходящо остъкляване, контрол на слънчевите печалби, възможност за ефективно проветряване и добро използване на топлинната маса на сградата. Именно тук проличава разликата между добавянето на отделна технология и проектирането на сградата като цялостна система.

Сградата трябва да работи добре и когато системите не работят
Пасивните решения имат и още едно важно предимство – те правят сградите по-устойчиви при екстремни ситуации.
Сграда, която може да поддържа приемливи вътрешни условия единствено чрез непрекъснато механично охлаждане, става особено уязвима при прекъсване на електрозахранването точно в момент на екстремна горещина. Затова все по-важна става способността ѝ да запази поне базово ниво на комфорт и безопасност без активни системи. Разбира се, пасивните решения имат своите граници. При продължителни горещи периоди, високи нощни температури, сгради с лоши характеристики или при необходимост от защита на уязвими хора активното охлаждане остава необходимо. Въпросът е неговият размер и потребление да бъдат сведени до необходимия минимум още на етапа на проектиране.

От енергийната ефективност към целогодишния комфорт
Тази промяна във фокуса е особено важна и за България. Добрата енергийно ефективна сграда не може да се оценява само през сметката за отопление през януари. Решенията за сградната обвивка, прозорците, топлинните мостове, въздухоплътността, засенчването, вентилацията и охлаждането трябва да бъдат разглеждани заедно и спрямо поведението на сградата през цялата година. Това е и една от основните идеи в стандарта „Пасивна къща“ – комфортът и ниското енергопотребление да бъдат резултат от последователно проектиране на цялата сграда, а не от компенсиране на слабостите ѝ с все по-мощни инсталации.
За специалистите, които искат да задълбочат знанията си в тази посока, на 5 ноември 2026 г. започва новото издание на курса „Сертифициран проектант на пасивни къщи“, организиран от Пасивна Къща България.

Обучението е базирано на актуалните материали на Passive House Institute (PHI) и обхваща принципите за проектиране и изграждане на пасивни сгради в различни климатични условия. Сред темите са сградната обвивка и проектирането без топлинни мостове, прозорците, вентилацията с рекуперация, отоплението, охлаждането и летният комфорт, както и работата със софтуера PHPP. Предвидени са практически упражнения и работа по реални казуси.

Основната част на първия модул ще се проведе онлайн на 5, 6, 12 и 13 ноември, а на 15 ноември е предвидено и посещение на пасивна къща в София. Обучението продължава с подготовка за изпита и работа с PHPP, а изпитът за сертификат е планиран за януари 2027 г.

До 9 октомври 2026 г. е валидна и отстъпката за ранно записване. Допълнително, с код ENEFEKT10 получате 10% отстъпка.

Повече информация и записване: Курс „Сертифициран проектант на Пасивни Къщи“.  

Източници:
• BUILD UP, Passive cooling strategies: a key lever for resilient and comfortable homes, 10 август 2026 г.  
• World Health Organization Regional Office for Europe, Europe lost 200 000 people to heat in 4 years yet nearly all of them were preventable, 11 юни 2026 г.  
• Passive House Bulgaria, Курс „Сертифициран проектант на Пасивни Къщи“.