КАКВО Е ЕНЕРГИЙНА БЕДНОСТ?

1. Има ли определение за енергийна бедност?

За съжаление, няма общоприето определение за енергийна бедност на равнището на Европейския съюз. Само няколко държави – Великобритания (с различни определения за Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия), Франция, Словакия и Кипър – имат собствени определения, които значително се различават помежду си. Политиките на повечето държави в ЕС се основават на определенията за „уязвими потребители“, но те далеч не изчерпват всички, които са засегнати или са в риск от енергийна бедност. Очаква се обаче бързо развитие в тази посока, тъй като енергийната бедност получава специално внимание в законодателния пакет „Чиста енергия за всички европейци“ и по-специално в Директивата за енергийната ефективност (2018/2002), Директивата за енергийните характеристики на сградите (2018/844), Регламента за управление на Енергийния съюз (2018/1999) и Директивата за електроенергията (2019/944). В тези документи са заложени конкретни изисквания за действия от страна на държавите членки, които трудно биха могли да се случат, ако не се приемат национално валидни определения.

2. По какво съдим дали едно домакинство е енергийно бедно?

За коректно измерване на енергийната бедност, европейската Обсерватория за енергийна бедност препоръчва да се използват множество индикатори в комбинация. Основните показатели се определят, както следва:

(а) висок дял на енергийните разходи спрямо доходите (2М): част от населението с дял на енергийните разходи спрямо доходите, надвишаващи два пъти националната медиана

(б) скрита енергийна бедност (HEP, М/2): част от населението, чиито абсолютни енергийни разходи са под половината от националната медиана

(в) невъзможност да се поддържа подходящо отопление в дома: въз основа на самоотчитан топлинен дискомфорт

(г) просрочени задължения по сметки за комунални услуги: въз основа на самоотчетена неспособност на домакинствата да плащат комунални услуги навреме през последните 12 месеца.

С оглед на разгледаните по-горе подходи, според Европейската енергийна мрежа могат да се обособят следните типове показатели за измерване на енергийната бедност :

I. Самоотчитани / субективни мерки: състояние на бедност, измерено въз основа на личната оценка на домакинствата за тяхното положение, например дали домът им не е подходящо отоплен.

II. Обективни мерки: състояние на бедност, измерено въз основа на показатели, според две възможности:

II-а. Абсолютни мерки: те разчитат на фактори, които не зависят от другите домакинства, като определят съществени условия за достигане на минимално равнище на благосъстояние на домакинствата.

II-б. Относителни мерки: те сравняват положението на едно домакинство с „типичното“ домакинство (напр. 10% правило, подход „ниски доходи – високи цени“ (LIHC), енергийни разходи, два пъти по-големи от средните).

В допълнение, могат да се анализират фактори, свързани със степента на либерализация на енергийните пазари и достъпа до съвременни енергийни услуги, които влияят върху конкуренцията между доставчиците, цените на енергията, достъпността и информираността относно възможните мерки за оптимизиране на потреблението на домакинствата.

Повече информация по темата, както и анализ на приложимостта на индикаторите в България можете да намерите в специализираното проучване на ЕнЕфект:
http://www.eneffect.bg/button/?category_id=64&page_id=759

3. Колко хора в България са енергийно бедни?

За есента на 2019 г. се очаква около 255 000 души да получат целева помощ за отопление. За съжаление, тази цифра далеч не отразява общия брой на хората, които са засегнати или са в риск от енергийна бедност. По данни на Обсерваторията за енергийна бедност, дялът от населението, което не може да поддържа домовете си достатъчно топли, е 33,7% – най-високият в ЕС. Същото се отнася и за дяла на домакинствата, които не могат да си позволят охлаждане през лятото – 49,5%. Най-висок дял от населението с просрочени задължения по сметките за енергия сега има Гърция, но България заема незавидното второ място с 31,7%. Анализите на ЕнЕфект показват, че в риск от енергийна бедност са около половината от българските домакинства, като за първите пет децилни подоходни групи (около 49%) разликата между средните месечни доходи и средните месечни общи разходи през зимните месеци при осигуряване на добро отопление на жилище 65 m2 би била негативна. В допълнение, за същите групи е изчислено, че разполагаеми средства на човек от домакинство след заплащане на разходите за подходящо отопление ще са под официалната линия на бедността (351 лв./човек/месец).

Повече информация и анализ на равнищата на енергийна бедност в България можете да намерите в специализираното проучване на ЕнЕфект:
http://www.eneffect.bg/button/?category_id=64&page_id=759

4. Нали има помощи за дърва и въглища, защо да правим повече?

Помощите за дърва и въглища, или по-точно казано, целевите помощи за отопление, са предназначени само за групата на социално слабите домакинства, която далеч не обхваща всички засегнати. В типичния случай размерът на помощите е крайно недостатъчен за постигане на поносими температури, независимо от използваната отоплителна система. В подкрепа на общоприетата позиция, че енергийната бедност не се припокрива с икономическата и в повечето случаи се простира далеч отвъд нейните граници, изследванията на ЕнЕфект показват, че първите пет децилни подоходни групи са засегнати от феномена и имат нужда, макар и в различна степен, от подкрепа за излизане от рисковата група. Трябва да се отбележи, че помощите за дърва и въглища не предлагат устойчиво решение на проблема, тъй като са насочени към последствията, а не към източник на проблема, а също така имат и негативно влияние върху качеството на въздуха.

5. Откъде мога да науча повече за енергийната бедност?

Най-авторитетният източник на информация относно енергийната бедност в Европа е Обсерваторията за енергийна бедност. Особен интерес представляват и проучванията на Европейския институт за сградните характеристики (BPIE).

Сред организациите, които работят по темата в България (без да претендираме за изчерпателност), са Център за енергийна ефективност ЕнЕфект, Център за изследване на демокрацията, Енергийна агенция Пловдив, Институт Отворено общество, За Земята, Институт за пазарна икономика, Хабитат България.



6. Кои са причините за енергийната бедност?

В литературата е широко признато, че в основата на енергийната бедност има три основни компонента:

• нисък доход на домакинствата
  
  
• високи / растящи цени на енергията – спрямо покупателната способност
  
  
• лоши енергийни характеристики на сградите по отношение на топлоизолация, отоплителни системи и оборудване.

В България и трите фактора са налице. За съжаление, често политиките са насочени към смекчаване на ефектите от първите два фактора чрез предоставяне на субсидии в крайното потребление, а третият често остава на заден план.

7. Защо обновяването на сградите е толкова важно?

Очевидно е, че обновяването на сградите намалява потребността от енергия, от там и разходите за закупуването ?. При прилагането на амбициозни мерки за обновяване, спестяванията могат да достигнат до 60% (което е и най-широко приетият критерий за „дълбоко“ енергийно обновяване). В отделни случаи прилагането на водещи европейски подходи и стандарти като EnerPHit може да доведе до спестявания над 90% или дори до положителен енергиен баланс. Постигането на подобни резултати би отстранило една от основните причини за енергийната бедност – лоши енергийни характеристики на сградите, и значително би намалило влиянието на другите две – ниския доход на домакинствата и растящите цени на енергията. Според изследванията на ЕнЕфект, обновяването има потенциал да изведе от рисковата зона повече от половината домакинства, засегнати или застрашени от енергийна бедност. При определени условия, то би позволило разширяване на обхвата на програмите за социално подпомагане. В допълнение, политиките за енергийно ефективно обновяване имат значителен положителен ефект върху местния икономически растеж, заетостта, енергийната сигурност, чистотата на въздуха и здравния статус на населението (вж. въпрос 29).

8. Колко големи спестявания можем да очакваме от обновяването?

На този въпрос трудно може да се даде обобщен отговор, тъй като възможностите при всяка сграда са различни. Все пак, данните от енергийните обследвания на сградите, обновени в рамките на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, дават възможност за анализ на потенциала за спестявания в сегмента на многофамилните жилищни сгради. Трябва да се има предвид, че по-голямата част от тези сгради са обновени до клас С, така че реалният потенциал е много-по-висок.

Показател	Стойност
Средно специфично действително енергийно потребление на сградите преди обновяване, kWh/m2год.	87,6
Средно „нормализирано“ специфично енергийно потребление на сградите преди обновяване, GWh/m2год.	161,3
Специфично спестяване на крайна енергия (след нормализация), kWh/m2	85,0
Намаление на емисиите на CO2, хил. t/год.	308,7

   
При прилагането на амбициозни мерки за обновяване спестяванията могат да достигнат до 60% (което е и най-широко приетият критерий за „дълбоко“ енергийно обновяване). В отделни случаи прилагането на водещи европейски подходи и стандарти като  EnerPHit може да доведе до спестявания над 90% или дори до положителен енергиен баланс.

9. Бедните така или иначе не се отопляват достатъчно. Ако обновим домовете, те няма да харчат по-малко, а ще повишат градусите в помещенията през зимата и разходите им ще останат същите

Наистина, при прилагане на компромисни мерки и достигане на нисък енергиен клас, в повечето случаи спестяванията се използват за подобряване на комфорта и рядко се реализират действителни финансови спестявания. Потенциалът за спестявания се проявява при достигане на по-високи енергийни класове, когато намалението на потребността от енергия е толкова голямо, че разходите са минимални, даже при достигане на оптимален комфорт.

Трябва да се има предвид, че първата цел на проектите за енергийна ефективност е да осигурят комфортни и здравословни условия на обитаване. Дори и да не се генерират преки финансови спестявания, подобреният комфорт сам по себе си предизвиква значителен икономически ефект. Той е резултат от доказаното намаляване на заболеваемостта, особено през зимния сезон, в резултат на което се намаляват разходите за здравни услуги на гражданите, разходите за здравеопазване от публичните бюджети и загубите за бизнеса поради чести отсъствия от работа.

10. Енергийно бедните предимно обитават къщи, в които ползват и отопляват само една или две стаи. Няма смисъл да обновяваме целите къщи

Всъщност енергийно бедните домакинства са приблизително поравно разпределени между сегментите на еднофамилните и многофамилните сгради. При многофамилните сгради, правилният подход винаги е обновяване на цялата сграда. При еднофамилните сгради ситуацията се различава драстично между градски и селски региони, между различните географски райони и при различните местни общности. Ето защо е правилно оценката да се прави за всеки конкретен случай. В почти всички случаи обаче може да се прилагат нискобюджетни мерки за оптимизиране на енергийното потребление, както и меки мерки, като образователни и комуникационни кампании. Списък с възможни меки мерки може да намерите тук, а съвети към домакинствата – тук.


11. Какви инструменти за финансиране на сградното обновяване са активни в момента?

В момента продължават да се изпълняват строителните дейности по последните сгради със сключени договори по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, но нови заявления не се приемат от 2017 г. Оперативна програма „Региони в растеж“ с мярката "Енергийна ефективност в периферните райони-3" в момента (ноември 2019 г.) предлага средства за сградно обновяване за 28 градски центъра. Проектите за енергийна ефективност в еднофамилни сгради са в обхвата на Фондовете за градско развитие. Все още е активна е и програма REECL. Както винаги, българският Фонд за енергийна ефективност и възобновяеми източници е отворен за работа по проекти за енергийна ефективност в жилищния сектор, които отговарят на условията за финансиране.

12. Какви са резултатите от Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради?

1802 многофамилни жилищни сгради са обновени по Националната програма за енергийна ефективност от нейния старт до края на октомври 2019 г. Общо 2022 сгради в цялата страна имат сключени договори за целево финансиране с Българската банка за развитие (ББР).

Според доклада за изпълнение на програмата за 2018 г., очакваните резултати за 2019 г. на база планираните за изпълнение дейности и сключените договори за инженеринг, както и на основание подаваните бюджетни прогнози от общините, са следните:

• обновени сгради - 444 бр.
  
  
• подобрена жилищна инфраструктура – 2 678 001,73 m2 РЗП
  
  
• обновени жилища - 29 342 бр.
  
  
• брой жители, облагодетелствани от подобрената инфраструктура – 61 133 бр.
  
  
• очаквана икономия на енергия от обновените жилищни сгради – 224 939 MWh/год.
  
  
• очаквано годишно намаляване на емисиите на парникови газове (CO2 и еквивалентни), в това число спестяване на ktCO2/годишно – 79,13 t.

Планираната стойност на всички дейности по сградите за 2019 г. е 427 104 286,87 лв. Очаква се, че в рамките на осигурения програмен финансов ресурс в размер на 2 млрд. лв., най-късно до началото на 2020 г. ще се завършат всичките 2022 броя сгради с одобрени и сключени договори за финансиране.

Актуална информация за напредъка на програмата можете да намерите на https://www.mrrb.bg/bg/energijna-efektivnost/nacionalna-programa-za-ee-na-mnogofamilni-jilistni-sgradi/

13. Ще продължи ли Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради? По какъв начин?

На този въпрос няма ясен отговор. Въз основа на публични изявления на членове на правителството, очакванията са програмата да продължи, но при различни от досегашните условия. Може да се предполага, че процентът на безвъзмездното финансово подпомагане ще бъде намален, което ще означава финансово участие на собствениците на жилища, както е записано и в Националната дългосрочна програма за обновяване. За тази цел, разбира се, трябва да се създадат съответни нови финансови механизми, които да отчитат затрудненията и често невъзможността за самоучастие на социално слабите домакинства.

14. След като имахме 100% безвъзмездно финансиране, никой няма да даде и стотинка за сградно обновяване, ако условията на програмата се променят

Голяма част от домакинствата сами инвестират в енергийна ефективност, без да разчитат на държавно финансиране. Доказателство за това са изолациите и сменените дограми на голяма част от апартаментите в жилищните блокове. Ако гражданите имат ясно разбиране за това как ще се променя моделът на финансиране в течение на годините и знаят, че безвъзмездната финансова помощ постепенно ще намалява, те ще направят всичко възможно, за да се възползват от по-добрите условия в началото на изпълнението на евентуална дългосрочна стратегия за обновяване. За това обаче е необходимо провеждането на целева комуникационна кампания на национално и местно равнище.

15. Качеството на строителните дейности и на влаганите материали е лошо и затова хората не искат да се включват в подобни програми


КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ЗА ОБНОВЯВАНЕТО?

16. Какво трябва да бъде равнището на енергийна ефективност?

Към момента минимално изискуемият енергиен клас при сградно обновяване е клас С, въпреки че Националната дългосрочна програма за обновяване разглежда сценарии единствено при достигане на клас В. Това, разбира се, предполага скорошно изменение на наредбите в посока повишаване на изискванията. Опитът от Националната програма за енергийна ефективност показа, че постигането на клас В в голяма част от случаите е разходно ефективно. Анализи на ЕнЕфект доказват, че при 50% безвъзмездно финансиране, от гледна точка на собствениците на жилища постигането на клас А е икономически обосновано и демонстрира най-добри финансови резултати. От друга страна, по-ниските класове не оползотворяват потенциала за спестявания на сградата и правят изпълнението на последващи мерки невъзможно, като предизвикват т.нар. „блокиращ ефект на компромисното саниране“. Затова съветът може да бъде само един – ако ще правите нещо, правете го добре!

17. Какво значи обновяване стъпка по стъпка?

За да се избегне блокиращият ефект на компромисните мерки, който често е предизвикан от невъзможността да си позволим най-ефективните, но и по-скъпи решения, се препоръчва обновяване стъпка по стъпка. То предполага разпределение на мерките на етапи в дългосрочен период, с крайна цел постигане на възможните максимално високи енергийни характеристики на сградата. Когато последователността на мерките е добре обмислена, това може да спести средства за първоначална инвестиция, да отговори на най-належащите нужди на собствениците към момента и да предвиди изпълнението на всяка мярка така, че тя да не пречи на следващата. В определени случаи, спестяванията от първата приложена мярка могат да финансират изпълнението на следващата. Освен това, този подход взема предвид индивидуалните нужди и начин на живот на обитателите, както и мерките, които вече са изпълнени. Ако скоро сте сменили прозорците, вероятно няма смисъл да ги сменяте отново в следващите 20 години…

По този начин, подходът стъпка по стъпка преодолява много от пречките пред сградното обновяване и затова е специално подкрепен от Директивата за енергийните характеристики на сградите (чл. 2а). Може би обаче не това е най-важното: всъщност, когато не разчитаме на програми за финансиране, ние така или иначе най-често правим нашите собствени обновявания стъпка по стъпка. За нас самите е важно е да ги правим по план и с ясна цел, защото така ще си спестим грешки, време и пари.

18. Може ли обновяването да има негативен ефект върху комфорта и хигиенните условия в сградите?

Да, може - ако не е направено както трябва. Компромисното „опаковане“ на сградата може да доведе до значителни разлики между температурите на въздуха в стаите и температурите на вътрешните повърхности на външните стени и прозорците. Това може да предизвика нежелани движения на въздуха (течения), а при повишена влажност – мухъл и конденз по външните стени и прозорците. За до се предотвратят тези неблагоприятни ефекти, трябва да се обръща специално внимание на качеството и енергийните характеристики на вложените компоненти (напр. на прозоречните рамки и стъклопакетите), да се осигурява непрекъснатост на изолационната обвивка, да се минимизират топлинните мостове и да се осигурява оптимална вентилация на помещенията, в най-добрия случай – чрез механични системи за вентилация с оползотворяване на изходящата топлина (рекуперация). Осигуряването на оптимален топлинен и хигиенен комфорт е отговорност на енергийните одитори и проектантите и задължение на изпълнителите: изисквайте го от тях.

19. За какво трябва да следим по време на обновяването?

За качеството на обследването: задължително изисквайте различни варианти и финансови анализи за постигането на по-високи енергийни класове от минимално изискуемите. Одиторите са задължени да представят повече от един вариант.

За качеството на проекта: обърнете специално внимание на детайлите за осигуряване на непрекъсната изолационна обвивка, за връзките между отделните компоненти (например между прозорците и стените) и за минимизиране на топлинните мостове. При необходимост се консултирайте с независим специалист.

За качеството на строителните дейности: осигурете си независим и проверен изпълнител на строителния надзор.
За качеството на влаганите материали: изисквайте сертификати за всички материали, които се използват на строителния обект. Ако имате съмнения, тествайте материалите в сертифицирана лаборатория. Осигурете си тази възможност при подписването на договор със строителя.

20. Смятам да си закупя модерна отоплителна инсталация. Това не е ли достатъчно?

Най-често не е, или най-малкото не е оптималното решение. В най-добрия случай отоплителната инсталация трябва да се проектира и закупи след осъществяването на необходимите мерки по сградната обвивка. Така тя може правилно да се оразмери и да се избегне закупуване на инсталация, която е по-мощна и съответно по-скъпа от необходимото. Не трябва да се забравя, че сградите по стандарт “Пасивна къща” нямат отделна отоплителна инсталация, а за отопление се ползва вентилационната система: едно решение, което безспорно пести средства и компенсира разходите за по-качествени сградни компоненти.

21. Колко ще ни струва обновяването и за колко години ще се откупи инвестицията?

Както и при спестяванията, отговорът на този въпрос е специфичен за всяка сграда. Референтната цена на МРРБ за обновяване по Националната програма, която включва всички допустими разходи, за жилищни блокове до 8 етажа е 154,14 лв./m2 с ДДС, а за по-високи сгради – 172,14 лв./m2 с ДДС.

В „Доклад от оценка на текущото изпълнение на национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради“, изготвен през септември 2017 г. от ДЗЗД „БАКК-ЕС“ по възлагане на МРРБ, инвестиционните разходи за изпълнение на енергийно ефективни мерки са на стойност 124,4 лв./m2 с ДДС и представляват 74,67 % от всички разходи по обновяване на сградите, които са на стойност 166,6 лв./m2 с ДДС. Изследването в цитирания доклад е върху извадка от 107 сгради с изпълнени мерки и въведени в експлоатация към 10.07.2017 г. от общо 462 изпълнени сгради по програмата към същия момент.

РОЛЯ НА ОБЩИНИТЕ

22. Общините нямат интерес към обновяването на жилищните сгради, това е работа на държавата и собствениците

Това определено не е така – програмите за енергийна ефективност на жилищните сгради са един от малкото инструменти за подобряване на жилищните условия в градовете и облагородяването на градската среда. В допълнение, публичното финансиране за обновяване на сградите стимулира заетостта и вътрешното потребление (със спестените от енергия пари се закупуват повече местни стоки и услуги), а в резултат на това се подпомага местният икономически растеж. Освен всичко друго, това са и фактори за забавяне на негативните демографски тенденции, от което малките и средните български общини са силно заинтересувани.

23. Общините не могат да водят собствени политики за борба с енергийната бедност и за обновяване на сградите, защото нямат собствен ресурс

Въпреки че ресурсът на общините действително е ограничен, Националната програма за енергийна ефективност доказа, че именно общините са движещата сила за повишаването на интереса на гражданите към сградното обновяване. Опитът и практиката на ЕнЕфект показват, че въпреки недостатъчния си финансов ресурс, общините имат най-голям потенциал да влияят върху поведението и инвестиционните решения на гражданите. В техните възможности и задължения попада разработването и прилагането на планови, административни, организационни и комуникационни мерки за:

 - изграждане на дългосрочна визия за обновяване и поддържане на жилищния сграден фонд, за управление на програмите и за контрол върху изпълнението им

- мобилизиране на различни източници на финансиране и съвместяването им в проекти за сградно обновяване при съблюдаване на правилата на различните финансови инструменти

- консултиране на крайните потребители, оказване на административна и техническа подкрепа, контрол на качеството и повишаване на информираността за ползите от енергийната ефективност.

Кратък подбор на възможните мерки на местно равнище можете да намерите в публикацията на ЕнЕфект “Енергийната бедност в светлината на местните избори”:
http://www.eneffect.bg/images/upload/123/Report_BG_A4_compressed.pdf

24. Общините нямат знания и кадрови ресурс за осъществяване на мерки за борба с енергийната бедност

За по-голямата част от общините това е факт, въпреки че много от общинските специалисти, които работят по темата, са преминали обучения от Агенцията за устойчиво енергийно развитие и редица неправителствени организации, включително от ЕнЕфект. За да се преодолее този проблем, трябва да се предвиждат средства за изграждане и повишаване на капацитета в рамките на програмите за финансиране. Именно такива мерки ще осигурят успешното и устойчивото провеждане на дългосрочни политики в областта на сградното обновяване и на борбата с енергийната бедност.

25. Общините не могат да участват във финансови схеми, свързани с подобрения в жилищните сгради.

Въпреки че към момента опитът на общините е преди всичко в администриране и управление на проектите за обновяване на жилищни сгради, тяхно участие в бъдещи схеми за финансиране не трябва да бъде изключвано. Още в Националната дългосрочна програма за обновяване от 2016 г. е заложено, че трябва да се пристъпи към създаване на общински фондове за енергийна ефективност, които могат да осигуряват финансови гаранции или пряко финансиране за проекти в жилищния сектор. В допълнение, с либерализацията на енергийния пазар нарастват и възможностите за създаване на публично-частни енергийни кооперативи, които да произвеждат енергия от възобновяеми източници за собствено потребление или за свободния пазар – сектор, който търпи бързо развитие не само в Западна Европа, но и на Балканите.

26. Каква е връзката между енергийната бедност, чистотата на въздуха и обновяването на сградите?

В зимните месеци употребата на дърва и въглища (и далеч не само…) за отопление оказва сериозно негативно влияние върху качеството на въздуха в селищата. Въпреки че и в някои луксозни имоти дървата са предпочитан източник на топлина, в голямата си част употребата на замърсяващи източници на енергия се дължи на ниската им цена. Възприетият подход за енергийно подпомагане на уязвимите групи граждани допълнително допринася за замърсяването на въздуха, а добре известно е, че при типичните условия традиционното отопление с дърва и въглища осигурява примитивен комфорт на обитаване с всички негативни последици върху здравето на гражданите. Количеството употребявани горива от своя страна е високо поради лошите състояние и енергийни характеристики на сградите. Решението, което може да отстрани причините и да доведе до устойчиви дългосрочни ефекти, е дълбокото енергийно ефективно обновяване и поддръжката на жилищните сгради: то пряко намалява енергийните потребности и съответно разходите за енергия, като същевременно ограничава замърсяването на въздуха и позволява икономически ефективна модернизация на отоплителните системи.

27.Могат ли общините да повлияят на пазара на горива и на енергийното поведение и култура на гражданите?

Да, могат. Общините, заедно с РИОСВ, трябва да засилват контрола върху пазара на твърди горива и да изискват необходимите сертификати за произход и качество. Ако съществува достатъчна политическа воля, те могат да наложат забрани за използването на въглища и влажна дървесина на своите територии. Това, разбира се, трябва да е придружено от местни комуникационни кампании, които да обяснят вредите от замърсяващите горива и ползите от енергийната ефективност на гражданите. Ресурс за подобни мерки и кампании може да бъде осигурен както от националното правителство, така и по различни програми на ЕС.

28. Какви са допълнителните ползи от енергийно ефективното обновяване на сградите?