Новини

Глад за енергийни одитори, 2 млрд. лева зависят от качествена услуга за енергийни обследвания
Да ускорим поне два пъти темпа на обновяване на сградите, необходими са устойчиви финансови инструменти.
Необходими са устойчиви финансови инструменти, не е достатъчно кампанийно отваряне на програми за енергийна ефективност, необходимо е постоянно наличие на такива механизми. Това съобщи инж. Ивайло Алексиев, изпълнителен-директор на Агенцията за устойчиво и енергийно развитие“ (АУЕР) на конференцията „Образование и обучение за енергийна ефективност и ВЕИ във сградите“, организирана от Центъра за енергийна ефективност „ЕнЕфект.“
Затова трябва да се работи много в посока на изграждане на капацитет на всички нива, централна и местна администрация и всички участници в инвестиционния процес.
Предизвикателствата са свързани с прехода към чиста енергия, Зелената сделка и Плана „Подготвени за 55“, в които сме поели ангажименти за изпълнение на Директива за енергийна ефективност, Директива за енергийни характеристики на сградите, Директива за енергията от възобновяеми източници. В страната промените са въведени с Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на България до 2030 г., Дългосрочна национална стратегия за подпомагане обновяването на националния фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г., както и План за възстановяване и устойчивост.
До 2050 г. трябва да обновим 58 млн. кв. метра разгъната застроена площ, а до 2030 г. 22 млн. кв. м. рзп. Това по груби сметки с пример на 8 етажна сграда по 3 апартамента или 2400 кв. метра застроена площ означава над 9000 обновени сгради за периода. А при най-добрите периоди на финансиране по програмата за енергийно обновяване жилищни сгради сме достигали 500 за една година. Данните сочат, че трябва да ускорим темпа на обновяване повече от два пъти, коментира инж. Алексиев. А за съжаление мерките се забавят и стартираме през 2023 г. вместо 2021 година. Тепърва стартират проектите за обновяване, което е огромно предизвикателство за постигане на националната цел.
Става дума за недостатъчен брой строителни работници и специалисти, липса на обучения, недостатъчен персонал във веригата на доставка.
Като говорим от 2024 г. за сгради с близо до нулево потребление, изолацията и дограмата са задължителен елемент, но безкрайно недостатъчен, каза Алексиев. Трябва да бъдат ангажирани всички видове технологии и ВЕИ, които не са наложени и доказани. Затова са необходими високо обучени кадри, които да проектират и да реализират проектите за енергийна ефективност, обясни още изпълнителният директор на АУЕР.
Два милиарда публични средства зависят от качествена услуга за енергийни обследвания, коментира Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност „ЕнЕфект“. В момента няма организирани обучения за енергийни одитори, а има огромна нужда от подобен тип специалисти. Във връзка със сигналите от миналата седмица от парламента за пренасочване на средства за енергийна ефективност по Плана, ние като индустрия, която работи в тази посока, трябва да осигурим възможностите целите да бъдат изпълнени, допълни още Цанев. Енергийната ефективност ще бъде крайъгълен камък независимо от политиките и ще има отражение върху нашия живот, допълни той.
Необходими са по-бързи, но целенасочени модулни програми
Тази пазарна ниша е видна и болезнено очевидна и през следващите 15-16 месеца ще работим да напипваме подобен тип проблеми и празнини и да даваме насоки за запълването им, каза Драгомир Цанев. Не може да се прави политика без да има хора за реалното й изпълнение, не може да се прави политика без комуникация и убеждаване на всички заинтересовани страни, смята той. Цанев е координатор на проекта Build up skills България 2030 г., чиито старт е още преди 10 години в сътрудничество с Камара на строителите в България, Национална агенция за професионално образование и обучение и с Агенцията за устойчиво и енергийно развитие.
Неговата цел е създаване на пътна карта за повишаване на квалификацията в строителния сектор за прилагане на решения в областта на енергийната ефективност и ВЕИ. Следващата стъпка нуждите на сектора и глада за кадри да бъдат разпознати при разработване на нуждите за финансиране, смята Цанев.
Равносметка и хоризонт пред проект Build up skills България 2030 г.
Равносметката е въпреки наличието вече на професионални стандарти за обучение и създаването на нови програми в образователната система, които да отговарят на нуждите, все още се къса връзката между университети и професионални гимназии с реалната работна среда. Нужна е още по-усилена работа в режим на сътрудничество, защото въпреки добрите примери все още това се случва на определени места. Няма голям напредък по обвързване на приема в гимназиите с нуждите на бизнеса.
Повече на: 3e-news.net