Новини
Ангелина Бонева, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на УО на „ОПРР 2014-2020“ и „ПРР 2021- 2027“: "Надявам се да предстои добър за бранша период и той да се усети скоро от фирмите"
До 27 септември общини и партньори могат да подават идейни концепции за проекти по процедурата за Интегрирани териториални инвестиции
Приемам в. „Строител“ не само като хъб за знания и експертиза, но и като новинарска агенция от най-бърз и точен клас, достигаща до новините преди другите.
Г-жо Бонева, позволете ми първо от името на Камарата на строителите в България (КСБ) и от в. „Строител“ да Ви поздравя за назначението на позицията заместник-министър и да Ви пожелая успех. Ресорите, за които отговаряте, са изключително важни за строителния бранш. Ще се радвам да работим заедно.
Благодаря Ви, радвам се, че в. „Строител“, който е медията на бранша, изключително авторитетно и уважавано от мен издание, винаги подхожда с внимание, компетентно и дава възможност да коментираме актуалните за строителния сектор теми.
Предлагам да започнем нашия разговор с едно събитие, което се проведе в София в началото на юли - „Политиката - по-близо до гражданите“, в което Вие взехте участие. Кои бяха основните акценти на форума?
Форумът се проведе в НДК, където през 2018 г. бяха много от срещите по време на Българското председателство на ЕС. На практика с колеги от ЕК и от държавите съседки на България имахме възможност заедно да градим капацитет по INTERREG и по-специално по отношение на Цел 5 - „Европа по-близо до гражданите“. Какво е особеното - средства, които Европа предоставя като европейска солидарност, обикновено се разпределят за секторни политики, докато тази Цел 5 е доста новаторска и базирана на териториални стратегии, а при трансграничните програми - на съвместни стратегии на пограничните региони от двете страни на границата. На практика местната общност, гражданите решават какви да са приоритетите на региона. Радвам се, че за Балканите България беше точката, от която тръгна развитието на експертизата по тази тема.
Над 460 млн. лв. по Програма „Развитие на регионите“ (ПРР) ще бъдат инвестирани в градски и регионални инфраструктурни проекти чрез финансови инструменти. Какви ще бъдат възможностите за кандидатстване пред потенциалните бенефициенти?
Оценявам жеста да поставите темата за финансовите инструменти още в началото на интервюто. Това все още не е достатъчно познат начин за финансиране. Естествено всички най-много се интересуват от безвъзмездната финансова помощ, което е нормално. Но и европейските фондове, и инвестиционният процес все повече се насочват към търсене на модели за устойчиво финансиране, което е небезвъзмездно и се реализира именно чрез въвеждането на този финансов инженеринг, който наричаме финансови инструменти. Това е начин да се фокусира работата на публичния сектор към обекти, които генерират приходи, включително приходи за тяхната поддръжка и за привличане на стопанска дейност, стопанска активност на частния сектор и частните инициативи. Целта ни е с този ресурс, който заделяме за финансови инструменти, да привлечем допълнителен финансов частен ресурс и по този начин да се увеличи обемът на инвестициите в инфраструктура в страната. Освен това да насърчим българските общини и техните партньори да мислят в посока не да изградят един обект и след това да се чудят как да го поддържат и как да го запазят в първоначалния хубав вид, а самият обект и начинът, по който е изграден в началото, да осигури възможността той да бъде поддържан и дори да носи приходи и ползи на общината. Имаме вече такива обекти – най-вече в културната и туристическата сфера. Знаете, че един обект културна ценност сам по себе си изисква държавна подкрепа по отношение на дейностите по реставрация. Към него обаче може да има кафене, ресторант, паркинг или нещо друго, което да предложи туристически продукт на посетителите и те с радост да вложат свои средства, да могат да оценят не само културното наследство на България, но и наистина да получат едно преживяване, което в туризма на 21 век става все по-важно. За туристите аспектът на преживяване, кулинарният аспект, виненият аспект стават все по-важни.
Какви обекти ще бъдат финансирани с този ресурс и кога стартира възможността за кандидатстване?
Предвиждаме този ресурс от 460 млн. лв. да бъде вложен за инфраструктура за икономическа активност, индустриални зони и паркове, енергийна ефективност на публични и на жилищни сгради, устойчива мобилност, зелена градска инфраструктура и сигурност в обществени пространства, здравна, социална и образователна инфраструктура, културна, спортна и туристическа инфраструктура в случаите, когато това носи допълнителни приходи и като силен елемент за спестяване на публичен ресурс. Относно кандидатстването голямото предимство на финансовите инструменти е, че при тях се кандидатства текущо, няма краен срок, формални пропуски могат да се отстранят в процеса на кандидатстване. Към градските ни фондове посредниците, които са за Южна България и София, са с участие на ОББ. За Северна България са с участие на ДСК. Това са партньори, които имат средства за инвестиции с гаранция от нас. Искам да отбележа също, че възвръщаемостта на ресурса осигурява нови и нови средства, така че и към момента има достатъчно пари, които са на разположение на всички заинтересовани страни.
В страната проведохте информационна кампания за кандидатстването с интегрирани териториални инвестиции (ИТИ). Може ли да ни разкажете повече за инициативата? Към кого е насочена тя и какви ще бъдат ползите от нея? Кога е крайният срок на кампанията?
През юли 2023 г. обявихме дългоочакваната процедура. Наричаме я Фаза 1 на кандидатстване с интегрирани териториални проекти и се шегуваме, че е „полет на мисълта“. С министъра на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков смятаме, че има нужда от целенасочено усилие да се планира стратегически - както на национално, така и на регионално и на местно ниво. Така че с тази инициатива като първи етап преди кандидатстването искаме да дадем възможност наистина всички да помислят, да проведат диалог на местно и на регионално ниво кои са важните обекти по места, които могат да отключат регионалното развитие. Обикновено става въпрос за ключови пътни отсечки, за индустриални зони, към които има заявен инвеститорски интерес. Говорим за проекти, свързани с р. Дунав например. Говорим за такива обекти, които с времето много са чакани, много са искани, но може да е имало други по-готови или някакви съображения, поради което по тези обекти не се е работило приоритетно. Така че нашата цел е до 27 септември през системата ИСУН 2020 всички желаещи да се включат и да подадат своите предложения. Направили сме, смятам, много олекотена процедура за кандидатстване с един формуляр, няма специално проектно досие, няма детайлен бюджет. Необходима е една стратегическа рамка на бъдещ проект, концепция за проект, резюме на проект, формуляр и партньорско споразумение, кои са участниците, които биха били подходящи, за да се случи даденото намерение. След това тези предложения ще преминат приоритизация в Регионалните съвети за развитие и вече одобрените ще бъдат поканени да кандидатстват като директни бенефициенти. По този начин само тези с реален шанс за финансиране разработват пълно проектно досие и избягваме разочарованието, че усилията, вложени за подготовката на цялостен проект, са били напразни. Чрез Фаза 1 на ИТИ ще оптимизираме подготовката на проекти и едновременно ще сме дали възможност те да бъдат представени на местно ниво, изговорени с партньорите, с гражданите, дискутирани по места. Досега сме работили всеки сам за себе си, на парче - сега да опитаме по един нов начин да се усети ефектът от парите от ЕС като лост за регионалното развитие. Много се надявам да се получи - пилотно е, новаторско е, „енигма“ го наричаха повече от две години много от нашите партньори, но мисля, че разбулихме мистерията и сега се вижда, че това е просто един начин да помислим заедно, да определим стратегическите си обекти и партньорски да подходим към тяхната успешна подготовка и - надявам се - завършване.
Цялото интервю на зам.-министър Бонева четете в сайта на МРРБ или кликнете на линка в началото.
