На снимката - участници в панелната дискусия (от ляво на дясно): Камен Симеонов (мениджър проекти, ЕнЕфект), Цвета Наньова (изпълнителен директор, БАКК АД), Ивайло Алексиев (изпълнителен директор, АУЕР), Драгомир Цанев (изпълнителен директор, ЕнЕфект), по време на националната конференция „Финансиране на енергийната ефективност: Националният план за обновяване на сградите и ролята на местните власти“, София, 17 март 2025 г. © ЕнЕфект

Проектът REDESIGN играе ключова роля за оформянето на бъдещето на сградното обновяване в България, като подкрепя въвеждането на минимални стандарти за енергийни характеристики (МСЕХ) и допринася за разработването на дългосрочна национална стратегия за сградния фонд.

Важен етап в този процес беше националната конференция „Финансиране за енергийна ефективност: Националният план за сградно обновяване и ролята на местните власти“, проведена на 17 март 2025 г. в София и организирана от Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект и Общинската мрежа за енергийна ефективност ЕкоЕнергия. Събитието постави началото на по-широко обществено обсъждане на плана и събра представители на националните институции, общините, европейски организации, финансови институции и експертната общност.

Ключов момент в рамките на конференцията беше представянето и първото експертно обсъждане на проекта на Националния план за сградно обновяване, разработен като дългосрочна политическа рамка с хоризонт от 25 години.

Дискусиите подчертаха мащаба и спешността на предизвикателството. В България към момента има около 267,5 млн. кв. м жилищна площ, като значителна част от нея се нуждае от обновяване, както и приблизително 76 млн. кв. м нежилищни сгради.

За да бъдат постигнати националните и европейските цели, страната трябва да обнови над 79 млн. кв. м жилищна площ до 2035 г., като същевременно постигне намаление от 20–22% на първичното енергийно потребление в жилищния сектор.

Тези данни ясно показват, че сградното обновяване в България не е краткосрочна програма, а структурна трансформация, изискваща дългосрочно планиране, стабилни политики и координирани действия между институциите. Един от основните елементи на проекта на плана е въвеждането на минимални стандарти за енергийни характеристики (МСЕХ) за нежилищните сгради. Предложеният подход предвижда поетапно обновяване на най-неефективните сгради, като се цели:

• обхващане на най-лошите 16% от сградния фонд до 2030 г.,
• и 26% до 2033 г.

Този поетапен подход позволява реалистичен преход, като същевременно гарантира, че сградите с най-високо енергийно потребление и най-голям потенциал за спестявания ще бъдат приоритетно обновени. МСЕХ се утвърждават не само като регулаторно изискване, но и като стратегически инструмент за ускоряване на декарбонизацията и подобряване на енергийните характеристики на сградния фонд по структуриран и измерим начин.

По време на конференцията, ЕнЕфект представи ключови резултати, разработени в рамките на проекта REDESIGN, финансиран от Европейската инициатива за климата (EUKI). Анализът предлага практически насоки за прилагането на МСЕХ в България, като очертава няколко ключови предпоставки за успех:

• подобряване на наличността и качеството на данните за сградите;
• изграждане на надеждна система за мониторинг и контрол;
• ясно дефиниране на институционалните отговорности;
• въвеждане на поетапни пътеки за обновяване в подкрепа на собствениците.

Тези пътеки за обновяване са особено важни, тъй като осигуряват гъвкавост и позволяват на собствениците постепенно да постигат изискванията, без необходимост от незабавни и значителни инвестиции. В рамките на конференцията беше поставен силен акцент върху финансирането като ключов фактор за реализиране на обновяването. Планираният Национален декарбонизационен фонд беше определен като основен инструмент, който ще комбинира грантове, гаранции, кредити и техническа помощ, с цел мобилизиране на значително по-големи инвестиции. Очаква се фондът да подкрепя домакинствата, публичните сгради и бизнеса, като същевременно трансформира настоящия модел от кампанийни програми към устойчиво, дългосрочно финансиране. Както беше подчертано по време на дискусията, привличането на частни инвестиции и осигуряването на достъпни финансови решения ще бъдат от съществено значение, особено предвид необходимите над 19 млрд. евро инвестиции до 2035 г.

Освен финансирането и регулациите, конференцията подчерта значението на доброто управление и институционалната координация. Местните власти бяха определени като ключови участници в прилагането на политиките за обновяване на практика. В същото време беше изтъкната необходимостта от:

• по-силна междуинституционална координация;
• по-добра подкрепа за собствениците;
• достъпни услуги тип „едно гише“, които да улеснят процеса по обновяване.

Както беше отбелязано още при откриването на конференцията, общините вече са доказали своята роля като устойчив и ефективен партньор, но се нуждаят от ясно дефинирани функции и дългосрочна подкрепа. Конференцията отбеляза не само техническа дискусия, но и началото на по-широк обществен диалог за бъдещето на сградното обновяване в България. Предстоящият преход изисква повече от регулаторни мерки – необходим е цялостен подход, включващ:

• ясна политическа посока;
• ефективни финансови инструменти;
• институционална координация;
• активно участие на гражданите и местните власти.

В този контекст проектът REDESIGN се откроява като ключов фактор, който свързва аналитичната работа с практическото прилагане на политики и подпомага България в адаптирането на европейските изисквания към националния контекст.

С напредването на процеса, разработените в рамките на REDESIGN подходи и инструменти ще продължат да играят важна роля за постигането на по-енергийно ефективен, устойчив и приобщаващ сграден фонд.