Българската пилотна дейност по проекта REHEATEAST, изпълнявана от Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект в партньорство с EVN България Топлофикация, завърши успешно. Пилотът беше насочен към един често пренебрегван, но ключов аспект на енергийната ефективност, а именно сградните отоплителни инсталации и системите за битова гореща вода в топлофицирани многофамилни жилищни сгради.

Дейностите обединиха три основни направления: техническо моделиране на представителни типове жилищни сгради, мониторинг на реални сградни инсталации чрез температурни data loggers и разработване на дигиталната платформа ReHeat Plovdiv за целеви пилот район с интерактивен калкулатор за оценка на различни сценарии за обновяване.

Анализите показаха, че стандартното енергийно обновяване може да доведе до значително намаляване на потребностите от отопление, но за постигане на пълния ефект е необходимо внимание и към вътрешните сградни системи. 

В рамките на дейностите бяха инспектирани 24 абонатни станции, а 20 комплекта измервателни устройства бяха използвани за мониторинг на системите за битова гореща вода. Данните показаха възможности за подобрения, свързани с изолацията на тръбните мрежи, режимите на циркулация, настройките на оборудването и общото управление на системите. Прилагането на подобни мерки може да доведе до намаляване на енергийното потребление за битова гореща вода с около 20–40%.
Като практически резултат от пилота беше разработена платформата ReHeat Plovdiv, която превръща техническите анализи в достъпна информация за граждани, домоуправители, експерти и институции. Чрез 3D визуализация, информация за сградите и интерактивен калкулатор платформата позволява сравнение между различни мерки за енергийно обновяване и модернизация на сградните инсталации.

Основният извод от дейностите е, че обновяването на сградната обвивка и модернизацията на отоплителните инсталации трябва да се разглеждат като взаимно свързани процеси. Това е особено важно в контекста на бъдещото развитие на топлофикационните системи, които постепенно ще преминават към по-ниски температури на работа, по-прецизно отчитане и управление на потреблението и по-висок дял на нисковъглеродни енергийни източници.

Опитът от пилотната инициатива има потенциал за приложение и в други топлофицирани жилищни сгради в страната и страните със сходен сграден фонд. Те показват, че с навременна диагностика, достъпна информация и по-добро планиране могат да се постигнат допълнителни икономии, по-висок комфорт за обитателите и по-ефективно използване на публичните инвестиции в сградно обновяване.