Законови промени целят България да избегне глоба от ЕК, но ще повлияят върху бизнеса. Драгомир Цанев, изп. директор на ЕнЕфект, с коментар по проекта за изменение на Закона за енергийната ефективност, публикуван за обществено обсъждане на 24 юли 2026 г.

Рая Лечева, Капитал/Зелен Капитал, 5 август 2026 г.
https://www.capital.bg/zelen-kapital/2026/08/05/4942895_po-strogi_iziskvaniia_kum_biznesa_industriiata_i/
Снимка: ©  Цветелина Белутова

Темата накратко
Нови законови промени налагат по-строги изисквания за енергийна ефективност на бизнеса и сградния фонд в България под натиска на европейски директиви. Принципът "Енергийна ефективност на първо място" ще се прилага при проекти за енергийни системи над 100 млн. евро и транспортна инфраструктура над 175 млн. евро. Въпреки амбициозните цели, експерти критикуват липсата на ясен контролен механизъм и символичните санкции, които рискуват да превърнат регулациите във формализъм.

Повече изисквания към бизнеса и индустрията, както и въвеждане на задължителен принцип "Енергийната ефективност на първо място" при обществени поръчки и покупка на материали в бизнеса са основният акцент в промените на Закона за енергийна ефективност. Те бяха публикувани в края на юли, като срокът за обществено обсъждане и коментари е до 23 август.

Основният мотив за приемането на промените е да се транспонират в българското законодателство две директиви на ЕС - за енергийната ефективност, за която срокът беше октомври 2025 г., и за енергийните характеристики на сградите, за която срокът бе края на май 2026 г. Заради закъсненията срещу България, наред с почти всички страни членки, има стартирана наказателна процедура.

Остава обаче въпросът как държавата ще се гарантира, че новите правила ще се спазват, защото и до момента бизнесът има вменени задължения по линия на енергийната ефективност - включително вноски за спестявания, също и изисквания за енергиен паспорт, но те не се спазват и изпълняват, опасяват се консултанти. А предвидените в законовите промени санкции са почти символични и надали ще мотивират бизнеса и местните власти да си изпълнят нововъведените задължения.

Какво означават промените за бизнеса
С промените принципът за "енергийна ефективност на първо място" става водещ при вземане на решения за политики, планиране и инвестиции. Той задължително трябва да се въведе при финансиране на проекти за енергийни системи над 100 млн. евро и транспортна инфраструктура над 175 млн. евро. Те трябва да правят анализ на разходите и ползите за целия жизнен цикъл, включващ технически, финансови, социални и екологични ефекти. Анализът трябва да сравни планираната инвестиция с решения, основани на енергийна ефективност. С новите промени се въвеждат задължения за центровете за данни над 1 MW да разглеждат използването на отпадната топлина и да предоставят ежегодна информация.

Затова се разширяват и правомощията на КЕВР (относно мрежовите оператори за ток и газ) и на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) в крайното потребление за контролиране спазването на принципа.

При електроенергийните мрежи например трябва да се сравнят изграждането на нови мощности и мрежова инфраструктура с алтернативи като енергийна ефективност, управление на търсенето, съхранение на енергия и гъвкавост на потреблението. При транспортен проект анализът трябва да отчете не само строителната стойност, но и потреблението на енергия през целия жизнен цикъл, възможностите за електрификация, обществения транспорт и управлението на транспортното търсене.

"Това е правилна промяна", коментира Драгомир Цанев, изп.-директор на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект. Принципът вече не е само политическо пожелание, а законово изискване, казва той. Самият законопроект обаче не дава на АУЕР ясно правомощие да спре или върне проект, когато анализът липсва или е формален. Агенцията изготвя указания, събира информация и наблюдава прилагането, но контролът е предимно последващ, коментира още Цанев.

При КЕВР възможностите са по-сериозни. Комисията ще може да изисква от мрежовите оператори да разглеждат алтернативите за енергийна ефективност в плановете за развитие и при определянето на тарифите. Реален контрол ще има, ако КЕВР отказва признаването на разход за инвестиция, за която не е доказано, че е по-добра от по-евтина алтернатива от страна на потреблението.

За да не остане принципът само ново поле във формулярите, са необходими единна методика, публичност на анализите при големите проекти, мотивирано обяснение защо алтернативите са отхвърлени и конкретна санкция при липса или некачествено изготвяне на анализа.

Промяната при предприятия с голямо потребление
Досега задължението за енергийно обследване беше свързано основно с големината на предприятието и с промишлени системи над определен праг. Новият подход се основава на реалното енергийно потребление, независимо дали предприятието е голямо, средно или малко.

Предприятия със средногодишно потребление над 10 TJ (2 780 MWh) през последните 3 години трябва задължително да правят енергийни обследвания. Те изготвят и одобряват планове за изпълнение на препоръките с възвръщаемост до 5 години.

Съществената промяна е, че след обследването ръководството трябва да одобри план за изпълнение на технически и икономически обоснованите препоръки. Предвижда се публично отчитане на изпълнението, потреблението на енергия и вода и сравнението с предходната година. Така обследването би трябвало да стане част от управлението на предприятието, а не документ, който се прибира в архив, обясни Цанев.
Сертифицирана система за управление на енергията (ISO) ще бъде задължителна за големи консуматори с потребление над 85 TJ (23 611 MWh), а срокът за това ще бъде до 11 октомври 2027 година.

Проблемът е, че в проекта не се вижда достатъчно ясно изградена нова система за специализиран контрол. Агенцията по обществени поръчки, КЗК и съдът могат да проверяват законосъобразността на процедурата, но оценката дали е избрано действително енергийно ефективното решение изисква техническа компетентност, смятат експертите.

Работещото решение според Центъра за енергийна ефективност би било в електронната платформа за обществени поръчки да има задължително поле за енергийния анализ, стандартизиран образец, публичен резултат и последваща проверка на реално постигнатите показатели. АУЕР може да извършва технически проверки на извадков принцип, а АОП да проверява наличието и правилното използване на критериите още преди публикуването на поръчката.

В сектор "Транспорт" лицензираните складодържатели на горива за транспорта ще имат годишни цели за спестявания, които ще могат да изпълняват чрез вноски в Националния фонд за декарбонизация (НФД). Съответно се разширява обхватът на фонда за финансиране на дейности и в сектор "Транспорт". В оценката на въздействието се прави конкретна прогноза, че постъпленията ще са около 82 млн. евро годишно за периода 2026-2027 г и около 104 млн. евро годишно за периода 2028-2030 г.

На хартия фондът може да получи до 476 млн. евро за пет години
"На хартия НДФ може да получи до 476 млн. евро за пет години. Не бих определил тези средства като допълнителна държавна капитализация. Това е задължителна секторна вноска, която вероятно поне частично ще бъде включена в цената на горивата и ще бъде платена от крайните потребители", обясни Драгомир Цанев от ЕнЕфект. Механизмът е приложим по принцип, но все още не е готов за практическо прилагане. Размерът на вноските трябва да се определи по методика в наредба. Не са достатъчно ясни първата дата за плащане, отчетният период, начинът за разпределяне на тежестта, признаването на собствените мерки за спестяване и защитата срещу двойно отчитане.
Съмнително е и очакването за значими постъпления още през 2026 г. Законът все още е проект, а подзаконовата уредба може да бъде актуализирана до девет месеца след влизането му в сила. Не би било приемливо новото задължение да се прилага със задна дата, каза експертът за "Капитал".
Необходимо е и ясно предназначение на ресурса. Действащата структура и договорът с управителя на НФД са подготвени основно за сгради. Проектът допуска финансиране на транспортни мерки, включително чрез заеми и гаранции, но не гарантира, че събраните от транспортния сектор средства ще бъдат използвани за транспортна декарбонизация. Управлението на фонда също не осигурява достатъчно ясно участие на транспортното ведомство. Фондът вече има избран управител и договорът е подписан през юни 2026 г., но първоначално обявеният фокус остава сградното обновяване, ВЕИ за собствено потребление и енергийните общности.

Оценката на въздействието прави анализ, че до момента 331 предприятия са подлежали на задължително обследване. С намаляването на прага (на 10 TJ / 2 780 MWh) броят на задължените предприятия нараства с 20-30% и ще достигне около 430 броя. 7 бр. са лицензираните складодържатели на горива. 279 бр. са задължените лица за спестявания.
Общият ефект е повече отчетност и по-голям пазар за енергийни услуги, автоматизация и сградно обновяване. Рискът е голяма част от конкретните правила да останат за бъдещи наредби, без достатъчно време за подготовка на предприятията и доставчиците, обясняват от Центъра за енергийна ефективност.

Декарбонизация на сградния фонд
Въвежда се електронен сертификат за енергийни характеристики. Новият паспорт за обновяване е отделен, доброволен документ. Собствениците могат доброволно да заявяват паспорт за обновяване, който представлява поетапна пътна карта за постигане на по-висока ефективност. Сертификатите за енергийни характеристики стават електронни цифрови документи, като се създава систематизирана национална база данни. Ще са необходими електронни сертификати за енергийни характеристики и посочване на енергийния клас в обявите за продажба и отдаване под наем.

И сега има правила за енергийните сертификати, но те негласно не се прилагат. Ако се изискват при всички сделки, каквото е задължението, реално ще се получи блокиране на пазара на имоти. Така нотариусите по общо съгласие не изискват енергиен сертификат. Дори има куриозни случаи - например, купувач - кадър на висока публична длъжност, пожелал енергиен сертификат да се включи като изискване по сделката му, е бил изгонен от кантората на нотариуса, без да се сключи сделка, разказват за "Капитал" хора от бранша.

С промените се въвежда и дефиниция и стандарти за сгради с нулеви емисии, защото до момента има такива само за сгради с близко до нулевото потребление. В наредбата трябва да се определят числови прагове за първична енергия и емисии за различните категории сгради, ясни начални дати, методика за изчисление и процедура за проверка при въвеждане в експлоатация. Трябват и последващи проверки дали реалното потребление съответства на проектните изчисления. Оставянето на основните срокове и технически показатели изцяло за бъдеща наредба е риск. Именно вторичното законодателство ще реши дали дефиницията ще има практическо значение, казват от сектора.

Въвеждат се изисквания за сградна автоматизация, системи за постоянно електронно наблюдение и контрол на инсталациите. Нежилищните сгради с големи отоплителни/охладителни инсталации трябва да се оборудват със системи за сградна автоматизация, контрол на осветлението и мониторинг на качеството на вътрешната среда.
Новите правила ще обхванат 2 123 121 жилищни сгради и 354 520 нежилищни сгради (по данни от Преброяване 2021). През 2025 г е имало и има 1 481 публични сгради (държавна собственост) с площ от 2 685 665 кв.м, за които ще се прилагат изискванията за реновиране.

Водеща роля на публичния сектор
Потреблението на енергия от всички публични органи трябва да намалява с най-малко 1,9% годишно спрямо 2021 година. Поне 3% от общата разгъната застроена площ на отопляваните/охлажданите сгради на публичните органи ежегодно трябва да се преобразуват в сгради с близко до нулево потребление или с нулеви емисии. При наети сгради публичните органи трябва да предоговарят условия за подобрение. При възлагане на обществени поръчки и концесии се въвежда задължение за закупуване само на продукти, услуги и сгради с високи показатели за енергийна ефективност (най-висок клас енергийни етикети, гуми с най-висок клас горивна ефективност и др.).

При покупка или наем на сгради от държавата или общините, те трябва да отговарят най-малко на изискването за "сграда с близко до нулево потребление на енергия".
С промените ще има по-високи цели за годишни енергийни спестявания при крайното потребление до 2030 г. (с постепенно нарастване от 0,8% до 1,9%). Въвежда се заложен 23% дял от тези спестявания, който трябва да бъде насочен конкретно към енергийно бедни хора, уязвими клиенти и домакинства с ниски доходи.

Премахва се изричното въвеждане на "повторност" на нарушенията в закона, тъй като това води до излишно дублиране с общия режим по Закона за административните нарушения и наказания. Санкциите се изравняват за сходни нарушения, за да се постигне равенство пред закона и по-висока реална събираемост. Въвеждат се нови глоби от 500 до 1 500 евро за кметове/местни органи или публични органи, които не разработват програми за енергийна ефективност или не подават ежегодна информация към АУЕР.

За собственик, който не изпълни задължението за обследване и сертифициране, например се предвижда глоба от 500 до 1500 евро, а за юридическо лице имуществена санкция от 2500 до 5000 евро. За голяма бизнес сграда това може да бъде по-ниско от спестения разход от продължително неизпълнение.

По-сериозният проблем е вероятността за установяване на нарушението. Ако регистрите не са свързани и няма автоматизирано установяване кои сгради и предприятия са неизрядни, по-високата глоба няма да промени поведението. Необходими са годишен план за проверки, публична информация за броя на установените нарушения, предписание с кратък срок за отстраняване и санкция, която нараства при продължаващо неизпълнение. При държавни и общински органи глобата не трябва просто да се плаща от публичния бюджет. Трябва да има отговорност на конкретното длъжностно лице, смятат от бранша.

Над 600 000 евро еднократна глоба
България, наред с почти всички страни членки, закъсня с транспонирането на европейското законодателство и затова има стартирана наказателна процедура. Според оценката за въздействието неизпълнението тя може да доведе до еднократна глоба от най-малко 632 000 евро.

Тази национална глоба обаче е несъизмеримо ниска спрямо финансовите ефекти за бизнеса, които новите правила въвеждат. Глобите за кметове без програма за енергийна ефективност също са демотивиращо ниски - те са по-малки от цената за изготвянето на документа. Същото е и за бизнесите, които трябва да изготвят енергийни обследвания, коментират от бранша, докато тече общественото обсъждане. Няма и санкции за реално неприлагане на много от изискванията. Това поставя под съмнение дали новите правила изобщо ще бъдат спазвани.

Прибързано приемане на непълен закон може да реши проблема с липсата на нотификация, но да създаде нова процедура за неправилно транспониране, смята Драгомир Цанев.

Основната цел на законопроекта е да подпомогне постигането на климатична неутралност в ЕС до 2050 г. и междинната цел за намаляване на парниковите емисии с поне 55% до 2030 г. Отразена е и новата обща цел на ЕС за намаляване на крайното потребление на енергия с най-малко 11.7% през 2030 г.