Осем организации, заявили интерес да приложат и адаптират модела на центровете за комплексно обслужване (ЦКО), се включиха в специализирано обучение на 13 и 14 август в Казанлък. Обучението постави началото на следващия етап от SHEERenov+ : пренасянето на натрупания практически опит към нови организации и местни условия и постепенното разширяване на мрежата от ЦКО в България.

Контекстът, в който това се случва, се променя. Досегашният модел на сградно обновяване в България разчиташе в голяма степен на 100% публично финансиране, като процесът беше организиран и управляван основно от публичните институции. Новите цели за обновяване и необходимият мащаб на инвестициите обаче предполагат по-широко комбиниране на публична подкрепа, собствено участие и финансови инструменти. С това се променя и ролята на собствениците – от получатели на подкрепа към активни участници във вземането на решения за техническия обхват, финансирането, избора на изпълнители и качеството на инвестицията.

Тази промяна разширява възможностите, но увеличава и отговорността на собствениците. Повечето от тях не разполагат с необходимите технически, финансови и управленски компетентности, за да организират самостоятелно проект за цялостно обновяване. Именно тук е ролята на ЦКО – да осигурят подкрепа по целия път от първоначалния интерес и вземането на общо решение до техническата подготовка, финансирането и реализацията.

Един модел, различни местни решения
В обучението се включиха представители на осем организации – общини, енергийни одитори и технически експерти, професионални домоуправители и други участници в процеса на сградно обновяване.

До тях се стигна след целенасочена работа за разширяване на мрежата от страна на действащите центрове – БАКК, Енерджи Сейвинг и Община Габрово. Привличането и подготовката на нови организации, които да възприемат и адаптират модела, е заложено в самата логика на SHEERenov+: проектът предвижда трансфер на знания и практически опит към бъдещи репликатори и разширяване на мрежата с поне шест допълнителни ЦКО. В провеждането на обучението активно участваха екипите на БАКК, ЕВН Топлофикация, Община Габрово и ЕнЕфект, които споделиха опита си от разработването и тестването на различни модели на ЦКО в рамките на проекта.

Опитът дотук показва, че няма едно универсално решение. Местните условия, нуждите на собствениците и профилът на организациите, които управляват центровете, са различни – съответно различни могат да бъдат и работещите модели. Затова програмата постави акцент върху практическите въпроси: какви услуги са необходими, кой може да ги предоставя, как се изгражда мрежа от партньори и как един ЦКО може да работи устойчиво във времето.

От „Има ли програма?“ към „Как можем да обновим сградата си?“
Още в началото на обучението попитахме участниците с какво свързват един Център за комплексно обслужване. Сред най-честите отговори бяха „помощ“ и „координация“, наред с информация, финансиране и комплексна услуга, но и бюрокрация, която трябва да бъде преодолявана. Тези отговори добре показват разликата между ЦКО и обикновена информационна точка. Практиката на SHEERenov+ показва, че предоставянето на информация само по себе си не е достатъчно. Собствениците имат нужда от персонализирана подкрепа при вземането на решения, а общините остават ключов партньор за достигане до местните общности.
ЦКО може да изпълни именно тази посредническа и координационна роля – да работи със собствениците за постигане на общо решение и да свързва техните нужди с подходящата техническа експертиза, финансови институции и изпълнители. При по-високо собствено участие тази подкрепа става още по-важна – от бюджетирането и разпределението на разходите до избора и възлагането на дейности и координацията между сдружението на собствениците, общината, финансовите институции и останалите участници. Така постепенно може да се промени и един от най-често задаваните въпроси за обновяването. Вместо „Кога ще има следваща 100% грантова програма?“ фокусът може да се премести към „Какво е подходящото решение за нашата сграда и как можем да го реализираме?“.

Възможностите за финансиране също постепенно се разнообразяват. С развитието на Националния фонд за декарбонизация и предстоящите инструменти по линия на Социалния климатичен план се очаква по-широко прилагане на модели, които съчетават публична подкрепа, собствено участие, кредитиране и целева помощ за уязвими собственици – според спецификите на конкретната сграда и възможностите на домакинствата.

Това отваря пространство и за по-гъвкави подходи към самото обновяване. Обновяването „стъпка по стъпка“ или прилагането на отделни мерки може да позволи на сградите да не отлагат действията за неопределено бъдеще в очакване на 100% грантово финансиране, а да планират последователни инвестиции, съобразени с нуждите и наличния ресурс, като част от цялостен път към обновяване.

Именно затова разширяването на мрежата от работещи Центрове за комплексно обслужване е повече от репликация на проектен модел. То е част от прехода към по-устойчив пазар за сградно обновяване, в който собствениците имат повече възможности и достъп до професионална подкрепа, за да могат реално да се възползват от тях.