Високите сметки за топлинна и електрическа енергия

Д-р арх. Здравко Генчев, Изпълнителен директор на ЕнЕфект

Едва ли има гражданин, който да не споделя негодуванието на протестиращите от непосилните сметки. Аз съм длъжен да търся решенията, за които настояват гражданите. И моят гняв се поражда от непохватните опити на звани и самозвани специалисти и политици да импровизират решения със съмнителен ефект.

Повечето от предлаганите решения са или краткосрочни, с неясни и често противоречиви последствия, или популистки без реално покритие с ресурси, а често излизащи извън рамките на закона. В същото време изобщо не се споменават решенията, които единствено могат да постигнат трайно въздействие и завинаги да променят порочния кръг на неравноправни зависимости между участниците във веригата производител – разпределител – потребител, което неминуемо ще се отрази положително върху енергийните разходи на домакинствата. Обявява се война на ЕРП, които само пренасят и продават произвeдeната скъпа енергия, а не се коментира състоянието на самите производители. Огласяват се изисквания към топлофикациите, някои от които противоречат дори на природните (физическите) закони, и се пренебрегват, а понякога и толерират недостойни прояви на самите потребители. "Зелените енергии" се обявяват едва ли не за обществен враг номер едно от самия председател на ДКЕВР, без да се обяснява дълбокият смисъл от тяхното въвеждане, за чиято цена една държава на бедни граждани трябва да поеме основната отговорност. Досегашното поведение на ДКЕВР, в чийто публичен речник понятието "енергийна ефективност" изобщо липсваше, а обясненията за непопулярните действия обикновено се оправдаваха с (едва ли не прекалените) изисквания на Европейската комисия, подклаждат евронегативизъм и насочват обществената енергия в напълно неправилна посока.

Причините

Цените на електрическата и топлинната енергия у нас са едни от най-ниските в Европа. Известно е и обичайното възражение, че нашите доходи са най-ниските в Европа. За съжаление връзката между едното и другото съвсем не е пряка. Тъй като ние внасяме около три четвърти от енергийните си източници по международни цени, тъй като природният газ у нас се доставя на висока цена и само работната сила е по-евтина от тази в други страни, цената на енергията не може да е пропорционална на работните заплати и няма как да стане още по-евтина. От друга страна, сметките за енергия са непосилни само за част от обществото, а такъв проблем (макар и в други мащаби) съществува във всяка европейска страна. Отговорност на държавата е да провери дали въведените от нея механизми за подпомагане на социално слабите слоеве на обществото са достатъчно ефективни и дали не се нуждаят от усъвършенстване. Генерализирането на проблема със сметките за енергия и разпростирането му върху всички български граждани е неправилно и деструктивно.

Допускам, че съществуват резерви за временно намаляване на цените на енергията и някои от тях вече се обсъждат, като например промяната на микса (стига тя да не подкопае икономическите основи на някои от централите и на големите крайни промишлени потребители), частичното поемане на оскъпяването на зелената енергия от държавата (което значи отново от нашите данъци) и т.н. Вероятно принос за високата цена имат и някои грешни управленчески решения от миналото, както и нарушения или откровени престъпления по веригата на производството и преноса. По това трябва да вземат отношение контролните и съдебните органи.

Трябва да се знае обаче, че независимо от всичко това цената на енергията ще продължава да расте!

Тази констатация не звучи никак оптимистично, а и сякаш противоречи на опитите за излизане от кризисната ситуация, предприемани от изпълнителната власт. Защо това е така?

Първо, защото с изчерпването на изкопаемите енергийни ресурси те ще стават все по-труднодостъпни и, второ, защото повишаващите се екологични изисквания към енергийните производители все повече ще увеличават необходимостта от инвестиции. Тези инвестиции неизбежно ще се калкулират в цената на енергията, те просто няма откъде другаде да дойдат. Сега ние основателно се оплакваме от некачествените услуги, които ЕРП предоставят – прекъсвания на електроснабдяването, непостоянно напрежение, токови удари. Обикновено причините за тези неизправности се коренят в износената преносна мрежа и старите трафопостове. Отстраняването на тези слабости изисква инвестиции, които ЕРП могат и трябва да направят. Тези фирми обаче не са благотворителни организации и неизбежно ще калкулират направените от тях разходи в бъдещите ни сметки. Ето защо, дори и да се постига известно временно намаляване на цената на енергията, то няма да е съществено и бързо ще се заличава от увеличаващия се натиск на разходите за поддържането и развитието на самата енергетика. Ако една месечна сметка от 150 лв. се намали с 8% и стане 138 лв., тя ще си остане непоносима за някои български граждани. По-честно е да предупредим, че трябва да се готвим за нови бъдещи увеличения.

Какви са трайните решения

Най-съществени възможности в това отношение съществуват в крайното потребление на енергията. Ако в сферата на производството и преноса бихме могли да разговаряме за временни намаления с по 5-8%, то в потреблението съществуват възможности за намаляване на енергийните разходи в пъти. Така например, ако се възприемат препоръчваните от ЕС нови енергийни стандарти за сградите, потреблението на енергия в тях може да се намали до 10 пъти, а в отделни случаи и повече. Колкото и невероятни да изглеждат, тези прогнози се основават на реални примери. Сега в жилищните сгради у нас годишно за отопление се консумират средно по около 150 kWh на кв.м, докато в пасивните сгради това потребление се свежда до 15 kWh. С последните промени в Закона за енергийната ефективност България се присъедини към задължението на страните, членки на ЕС, след 2018 г. всички нови сгради с обществено предназначение, а след 2020 г. и всички останали нови сгради да се проектират и изграждат според стандарта "сграда с почти нулево потребление на енергия". Това е едно правилно решение, което има пряко отношение към сметките за енергия. Въпреки че ефектът от него ще се проявява постепенно, той ще е реален и дълготраен и завинаги ще намали зависимостта на конкретния потребител от растежа на цените на енергията. И тук не споменавам нищо за огромните екологични ползи от това действие, основната цена за които обаче трябва да се плати от държавата чрез създадени за целта специфични финансови инструменти.

Обясненията на регулатора, че зелената енергия е голямата беда за България,
че е едва ли не изключителен виновник за растежа на цените на електричеството, както и на отделни политици, че с последните промени на Закона за енергийната ефективност парламентът просто е спасил държавата от големи глоби, могат да предизвикат само гняв и възмущение. Никой не се сети да обясни, че всъщност с тези промени се започва истинска революция в проектирането и строителството на сградите, която драстично ще ограничи зависимостта ни от енергията и ще облекчи бюджетите на домакинствата, фирмите и предприятията.

И все пак това, че специалистите и политиците не обясняват на обществото пред какви предизвикателства ни изправят последните промени на Закона за енергийната ефективност, е по-малката беда. По-голямото зло се корени в липсата на разбиране и интерес към тези предизвикателства. След основателния отказ от изграждането на втора АЕЦ сега усилията и средствата трябва да се насочат към решителното повишаване на енергийната ефективност на цялата икономика и в частност на сградните фондове. Само за част от парите, които някои патриотарски настроени политици щедро заделяха за нова АЕЦ и приблизително за същото време, което се планираше за нейното изграждане, сградните фондове и основната част от малките и средните предприятия в България може радикално да се обновят в енергийно отношение и да превърнат страната ни в образец за подражание.

Демонизирането на ЕРП (и топлофикациите) е крайно непродуктивно.

Чуждестранните компании, които управляват ЕРП в България, действат и в други страни и най-вече в собствените, където обикновено имат различно поведение от това в България. Това трябва да насочи вниманието ни преди всичко към държавния регулатор (ДКЕВР), който до голяма степен определя правилата за тяхната дейност в България. Ако тези правила не са договорени правилно в приватизационните договори, те могат да се предоговорят. Нека обаче политиците да имат смелостта и доблестта да заявят пред основателно разгневените граждани защо национализацията на ЕРП е скъпо, нерационално, неправилно и, накратко - невъзможно решение.

Ако погледнат към ЕРП като към партньори, а не като към удобни мишени за евтини политикански упражнения, мнозина (вероятно с изненада) биха открили, че чрез Закона за енергийната ефективност държавата е въвела реални инструменти за присъединяването на ЕРП, както и на голям брой други т.нар. задължени лица към обществените усилия за енергийно обновяване на сградите и съоръженията, транспорта, осветлението, промишлеността. Пропорционално на своя капацитет тези фирми и предприятия, включително ЕРП, са задължени да инвестират в повишаване на енергийната ефективност или (ако не го правят) да правят вноски във Фонд "Енергийна ефективност и ВЕИ". Вместо да търсят формални нарушения с предпоставената цел да отнемат лицензите им, контролните органи би трябвало да проверят доколко тези фирми изпълняват инвестиционните си програми, които биха повишили качеството на услугите, и доколко съблюдават задължението си да инвестират в енергийна ефективност.

Какво може да се направи още днес

Преди всичко специалистите и политиците трябва да оповестят истината, независимо от това дали тя е лицеприятна или не. Тази истина съдържа поне две страни – едната е обективна и тя наистина е нелицеприятна: в дългосрочен план цените на енергията неизбежно ще растат, което трябва да се съпровожда от все по-строг контрол за предотвратяване на разхищения и злоупотреби. В този смисъл започнатите проверки в ЕРП би трябвало да се разширят и в централите, в топлофикациите, но не непременно с предварителното убеждение, че те трябва да бъдат обявени за главни виновници. Необходимо е да се вникне в техните методи на работа, да се потърсят решения за оптимизиране на процесите и най-вече да се принудят да изпълняват задълженията си според закона и сключените договори.

Втората страна на истината е, че съществува устойчиво решение на проблема и то се намира в сферата на крайното потребление на енергията. Повишаването на енергийната ефективност трябва да се превърне в реален приоритет на енергийната стратегия на България, а не в удобна декорация, чрез която просто избягваме солените глоби на ЕК. Крайно време е държавата да осъзнае, че чрез повишаването на енергийната ефективност всъщност се създава допълнителен енергиен ресурс, който е по-евтин от всеки друг новосъздаден ресурс от енергогенериращи централи, ресурс, който не произвежда емисии на парникови газове и реално отнема от енергийните разходи на крайните потребители. Освен всичко това енергийният ресурс, който енергоспестяването създава, е много по-малко подвластен на известните корупционни практики, които се предполага, че се развиват в енергийния сектор.

Как стратегическите решения да се превърнат в реални политики

Дано следващите правителства се вслушат в разумните призиви на президента на републиката, който като че ли единствен продължава неуморно да повтаря необходимостта от енергийна ефективност. Крайно време е обаче този негов призив да стигне до съзнанието на пряко отговорните политици и специалисти. Грешно е да позволяваме безотговорно да се пропилява енергията на сегашните протести. Българските граждани са умни и прагматични, те ще разберат едно ясно позитивно послание в полза на енергийната ефективност. Стига то да се последва от реална държавна политика за насърчаване на инвестициите в тази сфера. Да не забравяме и това, че инвестициите за енергийна ефективност са свързани със създаването на много нови работни места в областта на строителството и строителната промишленост. И то не само в тесния сегмент на пътното строителство, а в изключително широката сфера на сградното строителство и ремонтите.