Основната цел на промените в Закона за енергийната ефективност е да допринесат съществено за постигането на националните цели в областта на енергийната ефективност, намаляване на енергийното потребление и насърчаване подобряването на енергийните характеристики на сградите.

С обнародването им (Държавен вестник, бр. 24 от 12 март 2013 г.) в българския закон се транспонират разпоредбите на преработената Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите.

Новите положения в актуализирания Закон за енергийната ефективност най-общо включват:

-    разработване на национален план за увеличаване броя на сградите с близко до нулево потребление на енергия, който съдържа националното определение и техническите показатели за такива сгради, съобразени с националните условия, националните цели за увеличаване на броя им, както и политиките и механизмите за насърчаване на изграждането им;

-    въвеждане на сертификати за проектни енергийни характеристики, които ще се издават преди въвеждането на сградата в експлоатация въз основа на инвестиционния (екзекутивния) проект; след въвеждането на сградите в експлоатация в срок не по-рано от 3 и не по-късно от 6 години те трябва да придобият сертификат за енергийни характеристики, като до издаването му действа сертификатът за проектни енергийни характеристики;

-     и двата вида сертификати не се издават на някои видове сгради – паметници на културата, молитвени, временни, селскостопански, производствени, както и на единични сгради с РЗП до 50 кв. м и на жилищни сгради, които се използват до 4 месеца в годината и енергийното им потребление е до 25% от очакваното при целогодишно ползване;

-     на задължително сертифициране за енергийна ефективност подлежат всички сгради за обществено обслужване в експлоатация с РЗП над 500 кв. м, а след 9 юли 2015 г. – с РЗП над 250 кв. м.

-     отоплителни инсталации с водогрейни котли с полезна номинална мощност за отопление на помещения над 20 kW в сгради за обществено обслужване подлежат на задължителна периодична проверка за енергийна ефективност, като периодичността на проверката (веднъж на всеки 2, 3 или 4 години) зависи от мощността им и използваното гориво; климатичните инсталации се проверяват за оценка на състоянието, функционирането, оразмеряването и КПД веднъж на 4 години.

Приемането на нови, както и привеждането в съответствие на съществуващи подзаконови актове, произтичащи от промените в закона, се извършват в срок 6 месеца от влизането му в сила.