Новини
Почти нулевата енергийна сграда - единна европейска регулация, 28 национални правила
Оливър Раф, изпълнителен директор на Buildings Performance Institute Europe (BPIE), Брюксел за Строителство Градът онлайн, 17 март 2014 г.

Какво е положението с въвеждането на изискванията за почти нулеви енергийни сгради в страните членки
- Март 2014: 16 от 28 държави членки са изпратили своите доклади до Европейската комисия с големи различия в националните параметри
- Само 5-6 държави официално са възприели и постигнали всички изисквания за почти нулева сграда - Дания, Кипър, Литва, Белгия - регион Брюксел, Франция, Швеция
- В повечето случаи националният дефиниции в момента се разработват или все още не са въведени
- В повечето случаи националните дефиниции в момента се изготвят или все още не са въведени законодателно
- Изискванията за почти нулева енергийна консумация на сгради са формулирани чрез минимални изисквания, въвеждане на енергиен етикет, често свързан с изисквания за прилагане на възобновяеми енергийни източници (като Франция и Кипър), а в някои случаи изразен чрез въглеродни емисии (Великобритания и Ирландия използват едновременно енергийни и въглеродни изисквания).
Преработената Директива за енергийните характеристики на сградите въвежда в член 9 "сгради с почти нулево потребление на енергия" като бъдещо изискване, което трябва да се изпълнява от 2019 г. нататък за обществените сгради и от 2021 г. нататък за всички сгради ново строителство. Директивата определя сградата с почти нулево потребление на енергия като "….сграда, която има много високи енергийни характеристики …". Почти нулевото или много малкото количество необходима енергия трябва до много голяма степен да се осигурява от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), в т.ч. чрез енергия от ВЕИ, произведена на обекта или в близост до него.
Като отчита разнообразието от строителни практики и на климатични и методологични подходи в ЕС
Директивата не предписва единен подход за изпълнението на сгради с почти нулево потребление на енергия. Всяка страна - членка на ЕС, трябва да разработи собствено определение. Директивата изисква страните - членки на ЕС, да изготвят специално разработени планове за прилагането на сгради с почти нулево потребление на енергия, които да отразяват националните, регионалните и местните условия. Националните планове трябва да превърнат концепцията за сгради с почти нулево потребление на енергия в практически изпълними и приложими мерки и определения (дефиниции), насочени към непрекъснато увеличаване на броя на такива сгради. Страните - членки на ЕС, трябва да представят на Европейската комисия своите определения и пътни карти за сгради с почти нулево потребление на енергия до 2012 г.
Формулираните в Директивата за енергийните характеристики на сградите критерии за сгради с почти нулево потребление на енергия са от силно подчертано "качествено" естество, което оставя много пространство за интерпретация и начин на изпълнение. Вярно е, че в нея няма много насоки как страните членки конкретно да изпълняват директивата и как да формулират и изграждат сгради от този вид. Следователно необходимо е формулирането на ясно определение (дефиниция), което може да бъде взето под внимание от страните членки при разработването на ефективни, практически приложими и добре обмислени сгради с почти нулево потребление на енергия.
Великобритания
- Все още няма официално приети норми
- Различен подход: фокус върху въглеродните емисии
- Обсъжда се как произведена извън обекта възобновяема енергия да бъде част от баланса на сградата с почти нулево енергийно потребление
- Цели: сгради с почти нулеви въглеродни емисии до 2016 за жилищните и до 2019 г. за всички нежилищни
- Жилищни сгради: базирани на Кодекса за устойчиви домове
* 10 kg CO2/кв.м годишно за свободностояща къща ~46 kWh/кв.м годишно
• 11 kg CO2 /кв.м годишно за редова къща или ~46 kWh/кв. м годишно
• 14 kg CO2 /кв.м годишно за ниски многофамилни сгради ~39 kWh/кв.м годишно.
Франция
Специален закон препоръчва по-амбициозни цели за новите сгради:
- Обхват на изискванията: съгласно директивата
- Дефиниции:
– От 2011/2013 е в сила стандарт RT 2012 (за нежилищни и жилищни): 50 kWh/кв.м годишно, който варира 40-65 kWh/кв.м годишно в зависимост от климата и надморската височина
– RT2012 е три пъти по-стриктен от предходните регулации (RT 2005: 150kWh/кв.м годишно)
– RT2012 - трите основни изисквания са: енергийни резултати, енергийно потребление и летен комфорт
– Роля на ВЕИ в RT2012: жилищните сгради трябва да избират между алтернативите:
• Подгряване на вода със соларна система
• Свързване към отоплителна система с роля на над 50% ВЕИ
• Демонстриране, че участието на ВЕИ към сградната консумация е 5kWh/кв.м годишно (първична енергия)
– Къща с почти нулево енергийно потребление 2020: Франция остава по стандарта RT2012.
Белгия - Брюксел
От 2011 г. подобрена наредба за енергийна ефективност затяга изискванията след 2015 г.
- Енергийният обхват на изискванията са съгласно директивата
- Изисквания от 2015:
* жилищни сгради
- първична енергийна консумация под 45 kWh/кв.м годишно
- отопление - под 15 kWh/кв.м годишно
* офисни и образователни сгради
- първична енергийна консумация под 90-2.5*C kWh/кв.м годишно
- отоплителни нужди под 15 kWh/кв.м годишно и
- охлаждане - под 15 kWh/кв.м годишно.
* Регулационна рамка: През 2011 г. нов закон налага пасивната къща като стандарт от 2015 г.
* Насърчения: 125 евро/кв.м грант за пасивни жилищни сгради
Изследване сравнява бъдещите норми в Полша, Румъния и България
Специално изследване на Buildings Performance Institute Europe (BPIE) за почти нулевата енергийна сграда за Полша, Румъния и България. И в трите държави са налице повече еднофамилни жилища и тенденция за преместване на населението в тях въпреки концентрация на население в многофамилни блокове, големи селски области, които се отопляват на въглища и дърва, високи нива на строителство, особено на нежилищни имоти.
За България участник в изследването е ЕнЕфект - Център за енергийна ефективност.
За България участник в изследването е ЕнЕфект - Център за енергийна ефективност.
Въздействие от въвеждането на стандартите ПНЕС в Полша, Румъния и България, 2020-2050
Индикатор | Полша | Румъния | България |
Спестявания от СО2 емисии, 2050 г. млн.т. | 31 | 6.8 | 4.7-5.3 |
Кумулативни енергийни спестявания, 2050 [TWh] | 92 | 40 | 15.3-17 |
Допълнителни годишни инвестиции [Mio EURO] | 242-364 | 82-130 | 38-69 |
Допълнителни нови работни места | 4106-6185 | 1390-2200 | 649-1180 |
Предложени дефиниции за ПНЕС, минимални изисквания
Година | ||
2015/2016 | 2020 | |
ЕДНОФАМИЛНА КЪЩА - ПОЛША | ||
Първична енергия [kWh/m2/yr] | 70 | 30-35 |
Дял на ВЕИ [%] | >20 | >40 |
Емисии СО2 [kgCO2/m2/yr] | <10 | <3-6 |
ЕДНОФАМИЛНА КЪЩА – РУМЪНИЯ | ||
Първична енергия [kWh/m2/yr] | 100 | 30-50 |
Дял на ВЕИ [%] | >20 | >40 |
Емисии СО2 [kgCO2/m2/yr] | <10 | <3-7 |
ЕДНОФАМИЛНА КЪЩА – БЪЛГАРИЯ | ||
Първична енергия [kWh/m2/yr] | 60-70 | 30-50 |
Дял на ВЕИ [%] | >20 | >40 |
Емисии СО2 [kgCO2/m2/yr] | <8 | <3-5 |
ОЩЕ ОТ СЕКЦИЯТА