Новини
Нова ера на глобалното действие по климата в рамките на споразумението за изменение на климата в Париж след срещата в Катовице
След последна среща в Катовице по въпросите за изменението на климата държавите приеха солиден набор от насоки за прилагане на Парижкото споразумението от 2015 г.
Договореният "Климатичен пакет в Катовице" цели практическо приложение на политиката поизменението на климата, съдържаща се в Парижкото споразумение. Под егидата на Секретариата на ООН по изменение на климата, този пакет следва да насърчи международното сътрудничество и по-големи амбиции на страните.
В него се определя как страните ще предоставят информация за своите национално определени цели (NDCs), които следват да включват действията им по отношение на климата. Тази информация включва мерки за смекчаване и адаптиране, както и подробности за финансовата подкрепа за действия в областта на климата в развиващите се страни.
Пакетът включва също насоки, които се отнасят до:
Договорените насоки означават, че страните вече могат да създадат националните системи, необходими за прилагането на Парижкото споразумение от 2020 г. Същото ще се направи на международно равнище. Функциониращи заедно, тези системи ще гарантират, че държавите могат да действат в среда на взаимно доверие и да оценят напредъка на своите действия в областта на климата.
Основните въпроси, които все още предстои да бъдат решени, се отнасят до използването на начини за сътрудничество, както и до механизма за устойчиво развитие, съдържащ се в член 6 от Парижкото споразумение. Те биха позволили на страните да изпълнят част от своите вътрешни цели чрез използване на т.нар. наречени "пазарни механизми". Пазарните механизми предоставят гъвкави инструменти за намаляване на разходите за редуциране на емисиите, като например пазарите на въглеродни емисии.
Тук Парижкото споразумение признава необходимостта от глобални правила, за да се запази целостта на усилията на всички страни. Тези глобални правила са важни, за да се гарантира отчитането на всеки тон емисии, емитиран в атмосферата и избягване на двойното отчитане. По този начин напредъкът към целите за ограничаване на емисиите от Парижкото споразумение може да бъде точно измерен.
По тази част от насоките са проведени множество дискусии като в рамките на срещата различията не са били преодолени. Поради това страните се договориха да финализират подробностите за пазарните механизми през следващата година с оглед приемането им на следващата конференция на ООН по изменението на климата (COP25).
Източник: ООН
Договореният "Климатичен пакет в Катовице" цели практическо приложение на политиката поизменението на климата, съдържаща се в Парижкото споразумение. Под егидата на Секретариата на ООН по изменение на климата, този пакет следва да насърчи международното сътрудничество и по-големи амбиции на страните.
В него се определя как страните ще предоставят информация за своите национално определени цели (NDCs), които следват да включват действията им по отношение на климата. Тази информация включва мерки за смекчаване и адаптиране, както и подробности за финансовата подкрепа за действия в областта на климата в развиващите се страни.
Пакетът включва също насоки, които се отнасят до:
- Процесът на установяване на нови цели за финансирането от 2025 г. насам, за да се постигне напредък от сегашната цел за мобилизиране на 100 милиарда щатски долара годишно от 2020 г. за подпомагане на развиващите се страни
- Как да се осъществи глобалната оценка на ефективността на действията в областта на климата през 2023 г.
- Как да се оцени напредъка в развитието и трансфера на технологии
Договорените насоки означават, че страните вече могат да създадат националните системи, необходими за прилагането на Парижкото споразумение от 2020 г. Същото ще се направи на международно равнище. Функциониращи заедно, тези системи ще гарантират, че държавите могат да действат в среда на взаимно доверие и да оценят напредъка на своите действия в областта на климата.
Основните въпроси, които все още предстои да бъдат решени, се отнасят до използването на начини за сътрудничество, както и до механизма за устойчиво развитие, съдържащ се в член 6 от Парижкото споразумение. Те биха позволили на страните да изпълнят част от своите вътрешни цели чрез използване на т.нар. наречени "пазарни механизми". Пазарните механизми предоставят гъвкави инструменти за намаляване на разходите за редуциране на емисиите, като например пазарите на въглеродни емисии.
Тук Парижкото споразумение признава необходимостта от глобални правила, за да се запази целостта на усилията на всички страни. Тези глобални правила са важни, за да се гарантира отчитането на всеки тон емисии, емитиран в атмосферата и избягване на двойното отчитане. По този начин напредъкът към целите за ограничаване на емисиите от Парижкото споразумение може да бъде точно измерен.
По тази част от насоките са проведени множество дискусии като в рамките на срещата различията не са били преодолени. Поради това страните се договориха да финализират подробностите за пазарните механизми през следващата година с оглед приемането им на следващата конференция на ООН по изменението на климата (COP25).
Източник: ООН
ОЩЕ ОТ СЕКЦИЯТА
