Ние бяхме там: концентрация на въглероден диоксид (CO₂)  в атмосферата – 350 частици на милион (ppm).

 

На този ден преди 20 години (23 юни), когато д-р Джеймс Хансен от Института за космически изследвания „Годард” на НАСА предупреди Конгреса на САЩ за глобалното затопляне,  засилвано от парниковите газове, получени в резултат на човешката дейност, нивото на въглероден диоксид бе 350 частици на милион.

 

Това беше тогава. Днес то е около 385. Четиринадесет години след подписването на Конвенцията за изменението на климата на ООН с цел да се закрепят парниковите газове на равнище, което да не допусне опасна човешка намеса в климатичната система, световните въглеродни емисии продължават да нарастват – по-бързо от всякога. Ние сме на път да достигнем 450 частици на милион, че и повече. 

 

 

До скоро, научният консенсус поставяше безопасната граница, така че да се избегнат най-лошите ефекти от изменението на климата, на 450 частици на милион. Но днес най-новите проучвания ни казват, че опасната граница може вече да започва от 350 частици на милион. Катастрофалните последици не могат да бъдат управлявани, ако се поддържат дълго време равнища над 350 ppm.

 

 

Отидохме твърде далеч. В опасна посока. Сега знаем достатъчно. Да действаме сега. За да предвидим и предотвратим всеки риск от внушителна и необратима вреда на Земята и на всички нейни бъдещи обитатели, трябва да намалим атмосферния CO₂до равнища под 350 ppm. Научните възгледи изискват политическа отговорност. Имаме нужда от ръководство, което уважава границите на живот на планетата.

 

Ние, подписалите се под това послание от всички континенти, призоваваме всички нации в настоящите преговори за климата, да приемат 350 като цел, която да бъде постигната мирно и преднамерено, възможно най-скоро.  

 

350 е едно от ограниченията на нашата планета, което не трябва да бъде престъпвано. Трябва да се върнем назад в името на бъдещето:  

 

Съществено за съществуването на хората и на планетата