Снимка: Рая Лечева, 3е-news

Половината от домакинствата правят икономия като отопляват само най-необходимите за ежедневието им стаи. Близо половината домакинства отчитат влошаване състоянието на жилищните сгради, в които живеят, показва проучването на ЕнЕфект. 48% от домакинствата изпитват затруднения при плащането на сметките си с настоящите си доходи, а 27% от всички домакинства са ограничавали разходите си за основни потребности, за да платят навреме сметките си, посочи Станков.

Данните за енергийната бедност в страната ни са стряскащи. В България уязвимите потребители на енергия са 288 296, бедни са 1,5 млн. души, но енергийно бедни са над 2,8 млн. души. От няколко седмици имаме дефиниция за енергийна бедност като предстои да видим как ще се приложи и коя институция ще управлява процеса.

Домакинство в положение на енергийна бедност е домакинство, което при действащите цени на електроенергия е с разполагаем доход под официалната линия на бедност, след като е намален с разхода му за определеното спрямо енергийните характеристики на жилището типово потребление на енергия.
Разполагаем доход минус типов разход за енергия трябва да е по-малка величина от официалната линия на бедност.

В несанирана панелна сграда, в която се отопляват и обитават всички помещения, около 74% от енергията отива за отопление

Експертите са категорични, че решението да се чувстваме по-комфортно в собствения си дом е енергийната ефективност. Да санираме дома си често се оказва предизвикателство особено, когато живеем в голям панелен блок  с много собственици. Затова логично 25% от хората посочват необходимостта от съгласие на всички собственици като основна пречка пред кандидатстването по програмите за саниране. Но индивидуални мерки предприема всеки и към момента голяма част от хората са платили за изолация на своя дом, но това са мерки на парче, които не решават проблема с липсата на адекватно отопление на многофамилните жилищни сгради, което е масов проблем.

Експертите са направили с анализа на панелен блок 8 етажа, 3 входа, 64 ап. и РЗП ≈ 5000 m2. Те правят изследване какви са разходите на домакинство в сграда, която е санирана и сграда, която не е.

В несанирана сграда около 74% от енергията отива за отопление, при санираната сграда само 44% от енергията отива за отопление. Останалата част от енергията отива за гореща вода, за уреди, влияещи на топлинния баланс т.н.

Сметките ни за отоплителния сезон са близо три пъти по-високи в несанирано жилище

Анализът посочва още няколко важни заключения по отношение на енергийната бедност. 
По данни на националната статистика според доходите хората се разпределят в 10 групи (децилни групи). На практика при намаляване на разходите с 100 и повече лева за отопление, както показват проучванията при саниране, цяла една децилна група може да излезе от положението на енергийна бедност. 
В допълнение съгласно проучванията при саниране на сградите ще се намали и пиковата консумация на енергия, което при преминаване към борсова цена на енергията може да намали значително сметките за електроенергия.

Цялата презентация, изнесена от инж. Александър Станков от ЦЕЕ ЕнЕфект в рамките на сесията, посветена за енергийна бедност по време на XVII Национална конференция на Асоциацията на българските енергийни агенции вижте по-долу.