Какво се случи 

България форсира отдавна закъснялата актуализация на Националния план за енергетиката и климата, вероятно за да отговори на задаващата се наказателна процедура от ЕК. В него обаче буквално има празни полета, които тепърва трябва да се запълнят. Например, няма яснота как ще работят ТЕЦ-овете, ако въглищата излязат от пазара по-рано от планираното заради високите цени на квотите, кои мощности ще ги заменят по години, ще има ли нови ядрени блокове, докъде ще стигне бумът на ВЕИ и т.н. Като цяло липсва моделиране на енергийното потребление по сектори, на което трябва да стъпи планът. 
Друг проблем е, че документът е публикуван за обществено обсъждане с неефективно кратък според експерти срок за подаване на становища - до 22 януари.

Защо е важно
Интегрираните планове за енергетика и климат са основен елемент за стратегическо планиране на декарбонизацията на национално ниво, а и на целите по Зеления пакт на ЕС за намаляване на зависимостта от изкопаеми горива. Липсата на дългосрочна енергийна стратегия и на подцели за намаляване на емисиите по сектори създава риск за еврофинансирането за трансформация на тези сектори. Дългосрочно това може да рефлектира върху конкурентоспособността на България и върху икономическия растеж - ако страната изпита пълния ефект от повишаване на температура с 2°C до 2050 г, целият прогнозен годишен ръст на БВП ще бъде изтрит. 

Какво предстои
Според позицията на екоминистерството публикуваният документ е междинна версия за консултации и ще има още срещи между институциите и заинтересованите страни, преди окончателното изготвяне на плана. Оттам посочват, че в края на януари ще са готови ключовите модели за енергийното потребление и производство по сектори, с което ще се финализира и първия вариант на плана, който ще бъде изпратен до ЕК в края на февруари.

Целия материал на Рая Лечева и Моника Върбанова публикуван в "Капитал", може да прочетете тук.