Автор: Стефан Кючуков, 02.10.2025 г., trud.bg

България трябва да приложи директива на ЕС за сградите до 29 май 2026 г.

Имотите ще бъдат оценявани по скала от A до G според потреблението на енергия

Изискването важи и за наемите

Сделки с жилища ще бъдат сключвани само при наличието на сертификат за енергийна ефективност на имота. Това гласи Директива на ЕС относно енергийните характеристики на сградите, която вече е приета и предстои да бъде въведена и в българското законодателство. Крайният срок за това е 29 май 2026 г., стана ясно на конференция в София за ефективното прилагане на директивата.

При продажба или отдаване по наем на сграда или на отделен апартамент държавите от ЕС трябва да изискват сертификатът за енергийните характеристики да бъде показан на потенциалния купувач или наемател, гласи директивата. Това изискване ще важи дори и при подновяване на договор за наем. Целта е да се гарантира, че потенциалните купувачи или наематели могат да вземат предвид енергийните характеристики на имотите още на ранен етап от процеса при избор на апартамент, гласят мотивите към директивата. Сградите и отделните апартаменти, които се предлагат за продажба или отдаване под наем, трябва да имат сертификат за енергийни характеристики, а класът и показателят за енергийните характеристики трябва да бъдат посочени във всички обяви, предвижда директивата.

Чрез сертификата за енергийните характеристики на бъдещите купувачи или наематели трябва да се предоставят точна информация относно енергийните характеристики на имота и практически съвети за тяхното подобряване.

Сертификатът за енергийните характеристики трябва да предоставя информация за потреблението на енергия на сградата, за енергийните нужди, за произвежданата в нея енергия от възобновяеми източници, за емисиите на парникови газове. По желание в сертификата може да има данни дали в сградата има датчици и уреди за управление на качеството на вътрешната среда. Сертификатът трябва да съдържа препоръки за подобряване на енергийните характеристики на сградата.

В сертификата за енергийна ефективност се посочва клас на сградата по скала от “А” до “G”. Подобни класове за енергийна ефективност вече има за големите домакински уреди и за автомобилните гуми. Буква “А” съответства на сградите с нулеви емисии, а буква “G” е за сградите в националния сграден фонд, които са с най-лоши характеристики към момента на въвеждане на скалата. Държавите от ЕС трябва гарантират, че останалите имоти са подходящо разпределени между класове от “B” до “F”.

Страните от ЕС могат да определят клас на енергийните характеристики “A+”, съответстващ на сгради с потребление на енергия, което е най-малко с 20% по-малко отколкото за сгради с нулеви емисии, и които произвеждат на място повече енергия от възобновяеми източници годишно от общото годишно потребление на енергия.

Сертификатът за енергийна ефективност е различен от паспорта за саниране, обясни по време на конференцията Силвия Резеши от Европейската комисия. Сертификатът е моментна снимка на имота, а паспортът за саниране осигуряват ясна пътна карта за поетапно основно саниране, като помага на собствениците и инвеститорите да планират най-добрите срокове и мащаба на ремонта. Затова използването на паспортите за саниране трябва да се насърчава и те трябва да са осигурени като доброволна възможност за собствениците на имоти във всички държави от ЕС, пише в мотивите към директивата. Държавите членки могат да допуснат паспортът за саниране и сертификатът за енергийни характеристики да се изготвят съвместно от един и същ експерт и да се издават заедно. В такъв случай на съвместно изготвяне и издаване, паспортът за саниране трябва да замени препоръките в сертификата за енергийни характеристики. Въпреки това трябва винаги да бъде възможно да се получи само сертификат за енергийни характеристики, без паспорт за саниране.

Изключения

Изискването за сертификати при продажба или отдаване под наем може да не важи за сгради, използвани за храмове и за религиозни дейности; временни постройки със срок на използване до две години, промишлени обекти, цехове и нежилищни селскостопански сгради с ниско потребление на енергия, нежилищни селскостопански сгради; жилищни сгради, които се използват по-малко от четири месеца в годината или през ограничен период от време в годината и с очаквано потребление на енергия, по-малко от 25% от очакваното при целогодишно използване; сгради с полезна разгъната застроена площ под 50 кв. м.

Целия материал четете тук.