Новини
"Тайният" план за саниране до 2050 г. и неслучилите се реформи в енергийната ефективност
До края на годината страната ни трябваше да подаде на ЕК първата версия на плана, но не е ясно дали това е факт
Рая Лечева, Капитал, 5 януари 2026 г.
В момента санираме около 1% от наличния сграден фонд годишно. За да изпълним изискванията на ЕК, трябва всяка година да обновяваме между 2 и 3% от сградите, които обаче държавата прецени, че трябва да санира
Темата накратко
• Планът трябваше първо да мине през обществено обсъждане, но той и досега не е публичен.
• Амбицията на държавата е до края на 2026 г. планът да бъде одобрен.
• Той трябва да се отговори на много въпроси - например колко ще струва обновяването на сградите и ще стигнат ли парите, ако пак се ползват 100% грантове.
До края на годината държавата трябваше да подаде на Европейската комисия (ЕК) първи вариант на Национален план за саниране до 2050 г. Това бе обявила в края на миналата година и зам.-министърката на регионалното развитие Дора Янкова. Тя е председател на междуведомствената работна група за разработването на плана за преобразуване на съществуващите сгради в такива с нулеви емисии. Планът обаче се оказва "таен" - според директивата трябваше да е преминал през обществено обсъждане до края на годината, но това не само не е се случило, но той дори още не е публичен и не е публикуван никъде. Няма и официална информация и от министерството на регионалното развитие дали вече е изпратен до Брюксел и какви са основните му цели.
Смели заявки без покритие
"Амбицията ни е до края на 2026 г. да имаме одобрен национален план, включващ всички политики, от които се нуждаем, свързани с модернизирането на сградите, опазването на околната среда, повишаването на качеството на живот на хората и подобряването на икономиката на страната", обясни Янкова. Тя подчерта, че първоначалният проект е само рамка на мащабната програма. В самия национален план предстои да бъдат разписани детайлно всички изисквания, мерки, ролята на различните участници в процеса, финансовите източници, условията и всички останали параметри.
Нещо повече - държавата има амбиция за обновяване на над един милион еднофамилни и многофамилни жилищни сгради.
"В момента санираме около 1% от наличния сграден фонд годишно. За да изпълним изискванията на ЕК, трябва всяка година да обновяваме между 2 и 3% от идентифицираните сгради", коментира Ивайло Алексиев, изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие и заместник-председател на работната група. Саниране на сградите ще се случи в два хоризонта: 2030 - 2035 г. и 2040 - 2050 г.
За изработването на първата версия на плана са използвани анализи на "Българо-австрийска консултантска компания" (БАКК) и Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект, които са анализирали наличните данни от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, Националния статистически институт, Агенцията за устойчиво енергийно развитие и др.
Над един милион жилищни сгради, или 290 млн. кв.м за обновяване
Според анализа на съществуващия жилищен фонд у нас към днешна дата в страната съществуват 1 165 998 сгради с 3 312 056 жилища със застроена площ близо 290 млн. кв.м. От тях малко над 1 милион са еднофамилните постройки с повече от 1.3 милиона жилища. Почти 83 000 са многофамилните сгради, в които са разположени почти 2 млн. жилища. През последните пет години има спад в броя на обитаваните еднофамилни сгради с близо 200 000 за сметка на многофамилните, които представляват новото строителство в градовете, каза Цвета Наньова, изпълнителен директор на "Българо-австрийска консултантска компания".
Според оценката на експертите е необходимо обновяване на близо 980 хил. еднофамилни жилища, както и 82 136 многофамилни сгради. Става дума за жилищни сгради с обща площ малко над 277 млн. кв.м.
Към момента у нас с европейски и бюджетни средства са обновени 3022 сгради. С осигурения към момента ресурс се очаква до 2030 г. да има още около 2000. Анализът показва, че част от домакинствата самостоятелно са предприели мерки за енергийна ефективност със собствени средства. Така 49% от всички обитавани жилища в страната са с подменена дограма, а близо 28% имат изпълнена топлоизолация по външните стени.
Най-скъпи за саниране са еднофамилните сгради, тъй като 30% от ресурса отива за подмяна на старите скатни покриви. В същото време в тях живеят сравнително малко хора - данните от преброяването през 2021 г. показват средно по 2.4 на сто души. Многофамилните сгради имат най-голямо значение за енергийния профил на страната, защото обхващат 50% от обитаваната площ, 60% от жилищата и имат най-висок потенциал за енергийни спестявания.
129 млн. кв.м обществени сгради и предприятия за саниране
Данните за нежилищния сграден фонд също са много важни. Към момента оценките показват, че трябва да се обновят 129 млн. кв.м площ обществени учреждения като училища, администрации и др., както и промишлени предприятия, съобщи от своя страна Камен Симеонов от ЕнЕфект.
На дневен ред са още приемането на план за енергийна бедност, изискванията за конструктивна устойчивост на сградите, проблемът с необитаемите сгради. Целта е да се осигури ефективно участие на обществеността и заинтересованите страни в началния етап на изготвяне на проекта на Националния план за саниране на сгради, в съответствие с изискванията на чл. 3, т. 4 от Директива (ЕС) 2024/1275. Но широко обсъждане не е правено и МРРБ не отговори на редица поставени въпроси.
С плана държавите членки трябва гарантират, че новите сгради са сгради с нулеви емисии от 1 януари 2028 г. Това важи за новите сгради, притежавани от публични органи, и от 1 януари 2030 г. за всички нови сгради. От 1 януари 2027 г. страната ни трябва да информира за потенциала на глобално затопляне на всички видове сгради. За всички тези толкова важни задачи обаче се вземат минимални или все още никакви мерки, а хората и бизнесът масово не знаят за тези важни промени.
На фона на липсата на публична информация виси въпросът придвижен ли е планът към Брюксел. За момента няма протокол за проведено обществено обсъждане на Националния план за саниране. По директива до края на годината трябваше да бъде представен първи драфт с протокол от "широко и всеобхватно обществено обсъждане".
Да се започне от базата - енергиен сертификат на всяка сграда
Към момента липсва базова информация и остават много отворени въпроси, на които държавата трябва да отговори. Колко ще струва обновяването на сградите - 16% от най-неефективните нежилищни до 2030 г., и намаляване на 16% от енергийното потребление в жилищните сгради? Ще стигнат ли парите от програмите по 100-процентовите грантове? При очевидната липса на данни кога най-накрая ще приложат законовото изискване за енергийни сертификати на всяка сграда, което беше отложено преди няколко години?
Според експертите трябва да има връзка между този план и другите инструменти като Социален климатичен фонд, който ще управлява над 2.5 млрд. евро, и Националния фонд за декарбонизация, който още не е заработил ефективно. Двата фонда са широко критикувани от бизнеса, но и не дават ясни и работещи мерки за справяне с енергийната бедност и все още големия дял несанирани жилища в България.
От лятото насам няма сериозни промени в документите, които да покажат, че плановете на държавата ще бъдат работещи и за енергийно бедните домакинства, които са около 30% от населението на страната. Но и дефиницията за енергийна бедност реално не се използва. Съвсем скоро голям проблем ще се окажат и необитаемите жилища, коментират специалистите. Политиците досега не са доказали и че търсят работещи решения, за да насърчат енергийната ефективност и използването на екологични методи за отопление и екологичен транспорт. А сериозни реформи като тази за енергийна бедност и за въвеждане на информационни гишета за енергийна ефективност и ВЕИ може да се окажат изпълнени само за пред Брюксел.
