Интервю на д-р Драгомир Цанев пред Георги Велев, 3eNews 

Д-р Цанев, помогна ли ни тазгодишния Green Transition Forum да разберем как да превърнем „иновации и конкурентоспособност“ в конкретни градски политики и инвестиции през 2025–2027 г.? 

Ясно е, че имаме сериозно забавяне по НПВУ и програмите по структурните и кохезионни фондове, а концентрирането на достатъчен ресурс в кратък период от време ще е основното предизвикателство за българските градове в следващите години. Ако обаче искаме да излезем от работата „на парче“ и да постигнем резултати за целия град, а не за една, две или пет сгради, още отсега трябва да мислим за следващата бюджетна рамка: да знаем в кои сектори искаме да привличаме инвестиции и какви условия ще предложим. Отговорът е един: последователно, базирано на данни планиране и управление на енергията и включване на местните общности. Само така можем да спечелим доверие сред гражданите и бизнеса, без което иновации просто не може да има.

От пилоти към квартали: какви управленски и финансови модели препоръчвате за мащабиране на „нулевоенергийни зони“ по примера на Габрово (NetZeroHero) към други общини с различен капацитет?

Този процес е силно зависим от наличните европейски и национални инструменти. И в момента сме в Брюксел в председателя на ЕкоЕнергия – кметът на Габрово Таня Христова, и водим разговори по следващата бюджетна рамка. Препоръките на общините са за окрупняване на инструментите, „пакетни“ грантове по сектори – а не за отделни проекти, директен достъп до средства от ЕС, отчитане чрез унифицирани платформи като Споразумението на кметовете и Европейската енергийна награда. При такива правила общините могат да превърнат единичните проекти в програми за нулевоенергийни градски райони, като осигурят подходящите услуги максимално близо до гражданите. 

Мисиите на ЕС за климатична неутралност и адаптация дават добрите примери, а инициативи като EU City Facility и Energy Community Facility осигуряват средства за предпроектни проучвания, финансови анализи и проектиране. Ние в ЕнЕфект пък ги подкрепяме с проекти като CapaCITIES 2.0, Adaptation Hubs, BARRIO и най-вече LEEAN-CET, с които осигуряваме както експертиза на европейско равнище, така и допълнителни възможности за финансиране. 

Как да подредим звената „едно гише“, общинското планиране и бъдещите национални инструменти (напр. Социален климатичен фонд, Декарбонизационен фонд), така че проектите реално да стигат до многофамилните сгради?

Тук можем да помечтаем: Социалният климатичен фонд покрива уязвимите домакинства с грантове, Декарбонизационният фонд осигурява частични грантове и гаранции, а търговските банки предлагат атрактивни нисколихвени кредити за тези, които нямат налични спестявания. Центровете за комплексно обслужване са входът за гражданите и осигуряват пълна техническа помощ, финансирана от ELENA – всичко от първа среща и обследване до поръчки и строителен надзор. Позволяват се единични мерки по пътни карти за сградно обновяване, сключени са рамкови договори с квалифицирани изпълнители, има независим контрол на качеството. Мониторингът е дигитален и публичен, а за допълнителен ефект комбинираме с енергийни общности и услуги за гъвкавост, така че резултатът да се вижда по сметките. Сега е мечта, но рано или късно ще се случи, въпреки програмите със 100% грант – доказва го интересът към онлайн платформата и центровете, които открихме по проект SHEERenov+. 

Кои бизнес модели работят най-добре за енергийни общности и какво трябва да се промени в правилата за споделяне и присъединяване, за да има бърза репликация?

За бърза репликация трябват три промени: либерализация на пазара за битовите потребители, интелигентно измерване и достъп до данните в реално време, и справедливи мрежови такси – да не плащаме „високо напрежение“, когато консумираме в съседната къща. Може да се мисли за опростено присъединяване за общности в дефинирани спрямо мрежата градски райони със стандартизирани процедури и срокове. Подобна децентрализация на производството има огромни предимства - намалява натиска върху мрежите и нуждата от допълнителни инвестиции в тях, създава местни пазари, комбинира се отлично със сградно обновяване и може да осигури и помощ за уязвимите потребители, както доказваме в Net Zero Hero и ComActivate. Виждаме, че моделът, който приложихме с общинските сгради в Габрово и Бургас вече се репликира, имаме първата подобна общност и в София. Сега предизвикателството е да влезем в жилищните сгради, но се надяваме, че още следващата година ще имаме такъв проект. 

Хората и уменията: какви са следващите стъпки за общинския и строителния капацитет, за да не се превърнат недостигът на кадри и качественият контрол в „тясното място“ на градската трансформация?
Недостигът на кадри и качество действително е повсеместен. Нашите усилия са основно на два фронта – общините и строителният сектор. За общините към стандартните обучения за планиране, енергиен мениджмънт и управление на проекти тази година добавихме обучения за консултанти в центрове за комплексно обслужване по проект SHEERenov+. За строителите започваме тестовете на първите VR-обучителни модули по проект DiVIRTUE за правилен монтаж на компоненти и контрол на качеството, включително чрез тестове за въздухоплътност. Дали е важно – тази година представихме анализи на състоянието на представителни сгради в София, резултатите буквално нямат нужда от коментар.

Статията в Dir.bg можете да отворите тук.